Малкаса Пойнт

— Моля те, не му показвай среден пръст. Разбра къде ще отседнем.

— Правилно. Страхливец такъв!

— По-скоро страхливката съм аз.

— Улица „Сийсайд“ ли търсите? — повтори любезно плешивият мъж зад гишето на рецепцията. — През града ли минахте на идване?

— Да — отговори му Тайлър.

— По-скоро през нещо подобно на град — добави Нора.

Мъжът се подсмихна. Същото направи и Джек Уайът, който чакаше с Ейб зад тях.

— И така — продължи мъжът, — трябва да се върнете обратно в онова подобно на град място. Точно от страната на замъка на чудовището ще видите черен път.

— От страната на „Къщата на Звяра“? — попита Тайлър.

— Точно така. Замъкът на чудовището. Пътят се казва „Плажна алея“ и води към паркинга на плажа. Но не е нужно да ходите толкова далече. Само след стотина метра ще видите улица „Сийсайд“. Пада се вдясно. Не се свива вляво.

— Благодаря Ви — каза Тайлър.

— Кой е най-хубавият ресторант наблизо? — позаинтересува се Нора.

— Близо до целта сте. Съседната сграда. „Керидж Хаус“. Аз съм пристрастен, тъй като заведението е мое, но нямате друг избор. Предлагаме крехки пържоли и морска храна. В добра обстановка. На умерени цени — погледна часовника на ръката си, която за разлика от главата му, бе покрита с косми. — Ако търсите нещо да утолите жаждата, точно сега е времето. Започва нашият „щастлив час“. Две питиета на цената на едно плюс безплатни мезета. Намалението е до шест часа.

— Защо не! — съгласи се Нора и се завъртя. — Хей, момчета, да се видим там, да кажем след час и нещо?

— Аз ще съм там — увери я Джек.

Ейб кимна и срещна погледа на Тайлър.

— Сега ли отиваш да търсиш твоя приятел?

— Да.

— Успех!

— Благодаря.

Погледна намръщено в краката си и отново вдигна поглед към нея.

— Поканата за вечеря остава. Покани и него.

— Добре! — каза тя. — Него и съпругата му!

— Вечният песимист — каза Нора.

— Късмет, все пак.

— Точно от това имам нужда в момента.

Ейб и Джек останаха на рецепцията да се регистрират. Нора последва Тайлър навън.

— Все още ли искаш да потърсиш Дан?

— Какво искаш да кажеш?

— По всичко личи, че Ейб сериозно си пада по теб.

Тайлър изтича по стъпалата на верандата и се качи на колата. Нора седна до нея.

— Страхотен е — добави тя.

— Изобщо не го харесвам.

— Признай си обаче, че разтуптява сърцето ти.

— Въобразяваш си разни работи — каза Тайлър и потегли. Насочи колата към изхода. — Не се чувствай задължена да идваш с мен. Ако предпочиташ, остани тук и се изкъпи или…

— Лошо ли мириша? — Нора подуши подмишниците си.

— Не искам заради мен да изпускаш „щастливия час“ на заведението.

— Не съм се изпотила — установи тя. — Тук ще имат клиентела като за хотел „Риц“9.

— Да — Тайлър мина бавно покрай сивия мерцедес и спря пред следващото двойно бунгало. — Съвсем сериозно, не е нужно да идваш с мен.

— Искаш да кажеш, че не ме искаш с тебе?

— Просто си помислих, че би предпочела да останеш. Това е всичко. И как само се опита да ме разубедиш да не ходя!

— Само изтъкнах, че нищо не те задължава да търсиш Дан. Вижда се колко си неспокойна. И се усеща, че си хвърлила око на Ейб.

— Не съм „хвърлила око“ на никого — запротестира тя.

— Да, да, естествено.

— Хайде да си свалим багажа и да се настаним по стаите.

Няколко минути по-късно, след като хвърли куфара върху едно от леглата, Тайлър се изми, сложи ново червило и среса косата си. После пристъпи към междинната врата и извика:

— Готова съм!

— Изчакай ме в колата — отговори Нора.

Тайлър излезе от стаята. Мустангът на Ейб беше паркиран пред едно бунгало от другата страна на площадката.

Точно пристъпваше пред своето омни, когато вратата на Нора се отвори. Тайлър наблюдаваше как приятелката й подскача по стълбите, а гърдите й се полюшкват под фланелката. За миг се почувства заплашена и реши, че трябва да внимава да не се издаде.

Заедно с Нора в колата нахлу тънък аромат на парфюм.

— Готови ли сме?

— Аз, да.

— Добре ли си?

— Малко ме е страх.

— Давай смело напред!

Направиха завой и оставиха гористите хълмове зад гърба си. Пред тях изникна сервизът с бензиностанцията.

— Спри тук! — каза Нора. — Искам да кажа на Клайд в очите какво мисля за него.

— Искаш да кажеш Бикс.

Тайлър погледна наляво, видя мъжа, клекнал до гумите на една хонда, и натисна още по-здраво газта.

— Дали този тук не е роднина с идиота, който срещнахме на пътя? Трябва да ти покажа червената ивица, която ми направи с антената онзи педераст.

— Сигурно много те е заболяло.

— Следващият път доста ще се позамисли, преди да стори нещо подобно.

След няколко минути Нора отново се обади:

— Намали, ето го замъкът на чудовището.

Тайлър хвърли поглед към старата къща пред тях. Прозорците, в които се отразяваше светлината на късния следобед, изглеждаха като позлатени.

— Това трябва да е улицата.

Махна крака от газта. Колата загуби скорост и тя премести поглед вдясно, от другата страна на пътя. Непосредствено след малък супермаркет имаше празно място, обградено с дървета. Дърветата стигаха до черен, непавиран път. Даде мигач.

— Тук е — потвърди Нора и прочете: — „Плажна алея“.

Тайлър натисна спирачката и зави по тесния неравен път.

— Твоят Дан си пада по суровия живот.

— Така изглежда.