Малкаса Пойнт

Мустангът ги следваше на близко разстояние, докато караха през града.

Нора се залепи за предното стъкло и започна да разглежда сградите от двете страни на пътя.

— Къде ли е хотелът на „Холидей Ин“?

— Все пак не може да няма мотел.

— Аз поне не виждам. Може би трябва да спреш на бензиностанцията и да попитаме.

— Така или иначе, трябва да заредим — отбеляза Тайлър.

Даде мигач, след това се престрои и спря до колонките с бензин. Изгаси двигателя и погледна през рамо. Мустангът спря на островчето за самообслужване и от колата слезе Ейб. Кимна й за поздрав. После се обърна, за да отвори капачката на резервоара.

Тайлър дръпна ръчката за освобождаване на предния капак и в същия момент пред колата се появи кльощав мъж с кисела физиономия. Наведе се към нейния прозорец. На табелката с името му беше изписано Бикс. Надникна в колата, измери с поглед двете момичета и ъгълчето на устата му се изви.

— Кажете, млади дами.

— Добър ден. Напълнете резервоара с безоловен, ако обичате.

Той потупа прозореца на колата и с нехайна походка мина от другата страна.

— Май трябва да отида до кенефа — каза Нора. — Докато е време!

Слезе от колата, заобиколи колонките и се отправи към сградата на бензиностанцията.

Тайлър също излезе. Протегна се и се почувства по-добре, когато раздвижи мускулите си. Полъхът от океана беше свеж. С деликатния аромат на боровете се смесваше острата миризма на бензин. Морският бриз охлади запотения гръб на блузата й. Тя отстрани залепналата дреха от кожата си.

Докато пълнеше резервоара, Ейб гледаше в помпата.

Бикс се приближи и Тайлър се обърна към него.

— Да проверя ли двигателя? — попита той.

— Да, ако обичате.

Той кимна. Очите му се плъзнаха към гърдите й. Спряха се там за миг, преди да ги отмести. След това пристъпи покрай нея. Наведе се към капака и мушна ръка под него, търсейки лоста.

Тайлър се огледа, за да се увери, че блузата й не е разтворена. За щастие беше закопчана.

— Има ли наоколо място за нощуване? — попита тя.

— Нещо като мотел ли търсите?

— Да.

Той облиза долната си устна и впери поглед в гърдите й, сякаш отговорът беше изписан някъде там.

— Има само едно място. Мотелът „Уелкъм Ин“, на по-малко от километър по пътя, вдясно.

— Благодаря — отвърна му тя.

Той вдигна предния капак. Тайлър беше доволна, че е скрита от погледа му. Поколеба се дали да не попита къде се намира улица „Сийсайд“, но не желаеше да общува повече с него. Можеше да намери адреса на Дан и без помощта на този развратник.

Ейб продължаваше да стои приведен над задницата на колата си и да налива бензин. Тя тръгна към него. Той я видя и се усмихна.

— Какво става?

— Служителят на бензиностанцията каза, че имало мотел на по-малко от километър по пътя.

— Тъкмо започнах да се чудя дали ще намерим приют.

— По всичко личи, че има един-единствен — „Уелкъм Ин.“

— Браво.

— Каза, че е от дясната страна.

— Добре. Ще караме зад вас.

Чу се леко щракване. Ейб извади маркуча от резервоара. Отстъпи една крачка назад, като го държеше настрани от себе си, за да не капне бензин по маратонките му „Найк“. Окачи обратно струйника и помириса пръстите си. Забеляза, че Тайлър се усмихва.

— Вони — съобщи той.

Тя се засмя:

— В колата имаме парфюмирани тоалетни кърпички.

— Благодаря. Вече съм голям мъж. Мога да преживея миризмата.

Завинти обратно капачката на резервоара.

— Маслото е спаднало с половин литър — съобщи Бикс, появявайки се зад нея.

— Благодаря — отговори тя. — До скоро!

Обърна се към Ейб и се върна в колата. Гледайки през прозореца, видя го как плати в брой и пъхна портфейла в задния си джоб, който леко се изду. Другият джоб, който очевидно бе празен, прилягаше гладко.

Дясната врата на колата шумно се отвори.

— Ехо — извика Нора, докато се качваше.

— Добре ли си? — попита Тайлър.

— Добре, като при лошо време. Разпита ли онзи Клайд8 за мотела?

— Името му е Бикс. Да. Право напред.

— Страхотно.

Когато Бикс се появи отново, Тайлър извади кредитната си карта.

— Единайсет и петдесет — каза Бикс.

Тайлър му подаде картата и той изчезна към сградата.

— Какъв пуяк!

— Защо?

— Облещи ей такива очи — тя впери поглед в гърдите на Нора, шавайки с вежди и облизвайки с език устни.

— Покани го на среща. На всяка цена.

— Непременно!

Миг по-късно „пуякът“ застана пред колата. Записа набързо регистрационния номер и се върна до прозореца на Тайлър. Тя прибра кредитната карта и подписа фактурата.

— С тези типове ли сте? — попита той.

Тайлър не отговори.

— Те са нашата охрана, от тайните служби — отсече Нора.

— Така ли? Кого се опитвате да будалкате?

Тайлър извади картата си от калъфа.

— Пред Вас е г-ца Картър, а Вие не я познавате?

Откъсна първия екземпляр от фактурата.

— Е, сигурно не я познавате — продължи Нора. — Тя е инкогнито.

Тайлър му върна кочана. Той го дръпна от ръцете й и се опули на Нора.

— Много смешно!

Тайлър включи двигателя. Отпусна ръчната спирачка и премина на първа скорост.

— Наха…

Натисна съединителя и колата потегли.

— Това не го разбрах — извика Нора и се обърна от мястото си.

— Аз го чух — каза Тайлър.

— Каква ме нарече?

— Нахакана пикла — обясни Тайлър и излезе на пътя.

— Наистина ли?