Любовникът на девицата

Предполагаше се, че английската армия, водена от лорд Грей, трябва да се събере в Нюкасъл до януари, и да е влязла в Шотландия до края на месеца. Но януари беше дошъл и отминал, а армията не се бе и помръднала от казармите си.

— Защо му отнема толкова време? — настоя Елизабет пред Сесил. — Не му ли казахте, че трябва да потегли веднага към Единбург?

— Да — каза Сесил. — Той знае какво трябва да прави.

— Тогава защо не го прави? — изкрещя тя в безсилния си гняв. — Защо никой не настъпва; или, ако не могат, защо не отстъпват? Защо трябва да чакаме безкрайно, и да чувам единствено оправдания?

Тя търкаше ноктите си, като избутваше кожичките назад от ноктите в нервна пародия на всекидневния си маникюр. Сесил възпря порива си да хване ръцете й.

— Новините ще пристигнат — каза той уверено. — Трябва да бъдем търпеливи. Те имат заповед да не отстъпват.

— Трябва да обявим приятелското си отношение към французите — реши тя.

Сесил хвърли поглед към Дъдли.

— Ние сме във война с французите — напомни й той.

— Трябва да напишем изявление, че ако техните войници си отидат у дома, няма да имаме причини за спор с Франция — каза Елизабет: пръстите й се движеха трескаво. — Тогава те ще знаят, че сме готови за мир, дори и на този последен етап.

Дъдли пристъпи напред.

— Е то това е отлична идея — каза той успокоително. — Напишете го. Никой не може да изложи аргумент така убедително като вас.

„Аргумент, в който неподправено си противоречи сама“, помисли си Сесил, и от усмивката, която Дъдли бързо му хвърли, видя, че Дъдли също го знаеше.

— Кога имам време да пиша? — настоя Елизабет. — Толкова съм нервна, че не мога дори да мисля.

— Следобед — каза й Дъдли успокоително. — Никой не умее да пише като вас.

„Той я успокоява така, сякаш е някоя от неговите кобилки, докарани от Северна Африка“, помисли си удивено Сесил. „Успява да се справи с нея по начин, по който никой друг не може“.

— Вие ще го съчините, а аз ще го напиша под ваша диктовка — каза Робърт. — Ще бъда ваш писар. И ще го обнародваме, така че всички да знаят, че не вие сте предизвикали войната. Ако се стигне до война, те ще знаят, че вашите намерения винаги са били мирни. Ще покажете, че всичко е по вина на французите.

— Да — каза тя, окуражена. — И може би така ще избегнем войната.

— Може би — увериха я мъжете.

Единствената добра новина, която пристигна през март, беше, че френските приготовления за война са осуетени от бунт на френските протестанти срещу френската кралска фамилия.

— Това изобщо не ни помага — предрече нещастно Елизабет. — Сега Филип Испански ще се обърне срещу всички протестанти, ще изпадне в ужас, че бунтът ще се разпространи, и ще откаже да бъде мой приятел.

Но Филип беше твърде хитър, за да направи каквото и да е, което би помогнало на французите в Европа. Вместо това предложи да посредничи между французите и англичаните, и сеньор Де Глахон пристигна с голяма показност, за да се срещне с Елизабет през април.

— Кажете му, че съм болна — прошепна тя на Сесил, като измерваше изпитателно с поглед влиятелния испански дипломат през една пролука във вратата, водеща от личните й покои към залата за аудиенции. — За известно време му отказвайте достъп до мен. Не мога да понеса да го виждам, наистина не мога, а ръцете ми кървят.

Сесил успя да забави испанския дон в продължение на няколко дни, докато от Шотландия пристигна вестта, че лорд Грей най-сетне бе пресякъл границата с английската армия. Войниците на Англия настъпваха на шотландска земя. Вече не можеше да се отрече: двете страни най-сетне бяха във война.

Ноктите на Елизабет бяха безупречно оформени, но устните — нахапани и възпалени, когато тя най-сетне прие испанския посланик.

— Те ще ни принудят да сключим мир — прошепна тя на Сесил след срещата. — Той почти ме заплаши. Предупреди ме, че ако не можем да се помирим с французите, Филип Испански ще изпрати армиите си и със сила ще ни наложи мир.

Сесил изглеждаше потресен.

— Как е могъл да направи подобно нещо? Този спор не го засяга.

— Той разполага с нужната власт — каза тя гневно. — Вие сте виновен, че го насърчихте да даде подкрепата си. Сега той смята, че това е негова работа, смята, че има право да влезе в Шотландия. А ако и Франция, и Испания имат армии в Шотландия, какво ще стане с нас? Който спечели, ще окупира Шотландия завинаги, и скоро ще насочи поглед към границата и ще поиска да дойде на юг. Сега сме оставени на милостта както на Франция, така и на Испания: как можахте да направите това?

— Е, намерението ми не беше такова — каза той иронично. — Филип смята ли, че може да наложи мир както на Франция, така и на нас?

— Ако успее да ги принуди да се съгласят, тогава това може да се окаже нашият изход — каза Елизабет, с малко повече надежда в гласа. — Той ми обеща, че ако сключим примирие с него, ще си получим обратно Кале.