Любовникът на девицата

— Същата луна, която блести над мен, блести и над милорд — прошепна тя. — Може би ще събуди и него, и ще го накара да си помисли за мен. Може би Бог отново ще събуди в сърцето му любовта му към мен. Може би дори сега той мисли за мен.

— Направи ме на глупачка! — нахвърли се Мери Сидни яростно върху брат си, като се приближи с гневни крачки към него в двора на конюшнята на двореца Уайтхол. Той и още половин дузина мъже се упражняваха за турнир, конят му вече беше със сбруята си, оръженосецът стоеше отстрани с красиво излъскания му нагръдник, шлема и копието му.

Робърт беше разсеян. Щракна с пръсти на пажа, който държеше рицарските му ръкавици.

— Какво има, Мери? Какво съм направил?

— Подведе ме да кажа на посланика, че кралицата ще се омъжи за ерцхерцога. Изпрати ме, като знаеше, че понеже ти вярвам, понеже дълбоко, изключително дълбоко ти съчувствах, ще разкажа убедителна история. Бях най-подходящият човек в двора, когото да изпратиш при него. Знаеш ли, че плаках, когато му казах, че си я оставил? И затова, разбира се, той ми повярва, и въпреки всичко през цялото време това е било просто кроеж, който да хвърли прах в очите на двора.

— Какъв прах? — Робърт беше самата невинност.

— Ти и кралицата сте любовници — изсъска му тя. — Вероятно сте били такива още от първия ден. Вероятно сте били любовници, когато си мислех, че скърбиш за загубата й. И ме накара да играя ролята на твоя сводница.

— Кралицата и аз се споразумяхме да се разделим заради нейната безопасност — каза той спокойно. — Това беше вярно. Както ти казах. Но тя има нужда от приятели, Мери, знаеш това. Върнах се отново при нея, за да й бъда приятел. И ние сме приятели, както казах, че ще бъдем.

Тя се отдръпна от протегнатата му ръка.

— О, не, не и нов куп лъжи, Робърт, не желая да ги слушам. Ти не си верен на Ейми и не си честен с мен. Казах на посланика, че знам със сигурност, че кралицата и ти сте наистина само приятели и че тя е девица, свободна да се омъжи, и целомъдрена принцеса. Заклех се в безсмъртната си душа, че между вас няма нищо освен приятелство и няколко целувки.

— И наистина няма!

— Не ми говори! — извика разпалено тя. — Не ме лъжи. Не искам да чуя и дума повече.

— Ела с мен на арената…

— Няма да те гледам, няма да говоря с теб. Дори не искам да те виждам, Робърт. У теб няма нищо освен амбиция. Бог да е на помощ на съпругата ти, и Бог да е на помощ на кралицата.

— Амин — каза той, с усмивка. — Амин и за двете, защото и двете са добри жени и не са виновни в никакъв грях, и наистина, Бог да благослови мен и всички от фамилията Дъдли, докато се издигаме в света.

— И какво е направила Ейми, че да бъде посрамена пред света? — запита го тя. — Какъв грях е сторила някога, та всички в Англия да узнаят, че не я харесваш? Че предпочиташ друга жена вместо нея, своята собствена вярна съпруга?

— Не е направила нищо — каза той. — И аз не съм направил нищо. Наистина, Мери, не бива да хвърляш такива безразборни обвинения.

— Не се осмелявай да ми говориш! — тросна се тя отново, почти извън себе си от ярост. — Нямам какво да ти кажа, и никога няма да имам да ти кажа и дума повече по този въпрос. Ти ме направи на глупачка, направи испанците на глупаци, и направи на глупачка и собствената си бедна съпруга, а през цялото време вие с кралицата сте били любовници, и си оставате любовници.

С една бърза крачка Робърт застана до нея, стиснал китката й в здрава хватка.

— Достатъчно — каза той. — Каза напълно достатъчно, и аз чух повече от достатъчно. Репутацията на кралицата не подлежи на обсъждане. Тя ще се омъжи за подходящия кандидат веднага щом той се появи. Всички знаем това. Ейми е моя съпруга и аз не желая да чувам нищо против нея. Посетих я през есента и скоро ще я посетя отново. Самият Сесил също не си е ходил у дома по-често от мен.

— Сесил обича съпругата си и никой не се съмнява в почтеността му! — заяви гневно тя.

— Никой не поставя под въпрос и моята — каза той остро. — Можеш да държиш отровното си езиче далеч от делата ми, иначе ще провалиш повече неща, отколкото разбираш. Внимавай, Мери, предупредена си.

Тя не прояви страх.

— Полудял ли си, Робърт? — запита тя. — Мислиш ли, че можеш да заблудиш най-добрите шпиони в Европа, както заблуждаваш сестра си и съпругата си? В Мадрид, в Париж, във Виена, навсякъде знаят, че вие с кралицата отново имате съседни покои със свързваща врата между тях. Как мислиш, че ще го изтълкуват? Ерцхерцогът от Династията на Хабсбургите няма да дойде в Англия, докато ти и кралицата спите зад заключени врати, разделени само от една дървена плоскост. Всеки освен бедната ти съпруга, вярва, че сте любовници, цялата страна го знае. С похотта си ти провали възможностите за брак на кралицата, съсипа любовта на Ейми към теб, моли се Богу да не провалиш и кралството.