Любовникът на девицата

— Един от десетки. Мисля, че можем да очакваме да видим Томас Хауърд като следващия посланик в турския двор. Струва ми се, че за Хауърд се готви назначение в Отоманската империя, и то продължително.

Сесил грешеше за местоназначението.

— Мисля, че Томас Хауърд трябва да подсили защитите ни на север — отбеляза Дъдли пред кралицата същата вечер, когато се срещнаха насаме: лека усмивка стопляше погледа му. — Толкова е свиреп и войнствен.

Елизабет веднага застана нащрек, обзета от страх за него.

— Заплашва ли те?

— Това пале? Едва ли — каза Робърт гордо. — Но наистина имаш нужда на север от някой, на когото можеш да се довериш, а след като той си търси повод за бой, по-добре го остави да се бие с французите, вместо с мен.

Кралицата се засмя, сякаш думите на Робърт бяха замислени като шега, но на другия ден удостои чичо си с нова титла: той щеше да води войските на шотландската граница.

Той се поклони, докато приемаше назначението.

— Знам защо ме отпращате, ваша светлост — каза той със засегнатото достойнство на млад мъж. — Но ще ви служа предано. И, мисля, ще откриете, че съм ваш по-добър служител в Нюкасъл, отколкото някой, който се крие зад фустата ви в Лондон, далеч от опасността.

Елизабет имаше благоприличието да добие смутено изражение.

— Имам нужда от някой, на когото мога да се доверя — каза тя. — Трябва да удържим французите на север от Бърик. Не бива да влязат в сърцето на Англия.

— Вашето доверие е чест за мен — каза той саркастично и се сбогува, пренебрегвайки шушуканията около заминаването му, клюките, които твърдяха, че Елизабет беше поставила собствените си роднини на най-предна линия, вместо да постави в опасно положение любовника си.

— Защо просто не го обезглавите и не приключите с това? — попита Катерина Нолис.

Елизабет се изкикоти на думите на братовчедка си, но се наложи да понесе упреците на старата си гувернантка веднага щом останаха само двете.

— Принцесо! — възкликна Кат Ашли отчаяно. — По-лошо е от всякога. Какво ще си помислят всички? Всички говорят, че сте по-влюбена от всякога в сър Робърт. Сега ерцхерцогът вече никога няма да дойде в Англия. Никой мъж няма да рискува да бъде опозорен така.

— Ако беше дошъл за мен, когато обеща, щях да се омъжа за него: дадох думата си — каза безгрижно Елизабет, уверена, че сега той вече нямаше да дойде, и че ако го направеше, Робърт щеше да измисли изход от положението.

Но Кат Ашли, Мери Сидни и целият двор бяха прави: сега той вече нямаше да дойде. Посланикът, дълбоко оскърбен, помоли да бъде отзован, и писа на господаря си, че според него целият епизод с идването на лейди Сидни при него и молбите й към него отново да направи предложение за брак на кралицата не са били нищо повече от кроеж, за да се отклони вниманието от тайната любовна афера, която отново бе станала известна из цяла Англия и из цяла Европа. Писа, че кралицата е млада жена, предала се на позора, безнадеждно покварена, и че той не може да препоръча на никой почтен мъж, камо ли на един принц, да се ожени за нея. Тя живееше като любовница на женен мъж, и единственият изход за тях беше полузаконен развод, или смъртта на съпругата му, която не бе твърде вероятна.

След като прочете първата чернова на това писмо, което неговият агент беше измъкнал от коша за подпалки на посланика, Сесил си помисли, че външната му политика се е сринала, че сигурността на Англия не може да бъде гарантирана, и че кралицата на Англия бе полудяла от похот и щеше да изгуби войната в Шотландия, а после — и главата си, и всичко това — заради усмивката на един тъмноок мъж.

Но когато Елизабет повика лично Сесил, той дойде при нея веднага.

— Бяхте прав, вече съм сигурна в това — каза тя тихо. — Намерих куража, който искахте от мен да намеря. Напълно решена съм на война.

Сесил хвърли поглед покрай нея към Робърт Дъдли, облегнат на капаците на прозореца, привидно погълнат от една игра на кегли, която се провеждаше в студената градина отдолу.

„Значи ни удостоявате с ценните си съвети, така ли? И вие, в мъдростта си, сте решили да възприемете политика, която аз от месеци я умолявам да разгърне“.

На глас Сесил попита:

— Какво реши ваша светлост?

— Ще предприемем инвазия в Шотландия и ще нанесем поражение на французите — каза тя спокойно.

Сесил се поклони, скривайки чувството си на огромно облекчение.

— Ще се погрижа средствата да бъдат осигурени, а армията — събрана — каза той. — Ще трябва да се срещнете с Частния съвет и да издадете прокламация за война.

Елизабет хвърли поглед към Робърт. Той едва забележимо кимна.

— Да — каза тя.

Сесил, твърде благоразумен, за да възразява на съвети, които бяха в съгласие с неговите, просто се поклони отново.

— И, Сесил, вие отново ще бъдете мой държавен секретар, нали? Сега, след като приех съвета ви?

— А ерцхерцогът? — попита той.