Любовникът на девицата

Мери Сидни бе седнала пред огнището в покоите на брат си в Уиндзор: една от новите му невръстни хрътки беше на пода в краката й, и гризеше носа на ботуша й за езда. С другия си крак тя разсеяно почесваше кученцето по корема.

— Остави го на мира, ще го разглезиш — нареди Робърт.

— Той не ме оставя на мира — отвърна тя. — Махай се от мен, чудовище такова! — Тя отново побутна с крак кученцето и то се присви от удоволствие, че му е обърнала внимание.

— Трудно е да си представиш, че е чистокръвен — отбеляза Робърт, като подписа едно писмо и го остави настрани, а после дойде до огнището и придърпа едно столче от другата страна. — Има такива долнопробни вкусове.

— И преди ми се е случвало породисти кученца да точат лиги в краката ми — каза сестра му с усмивка. — Не е признак на лош произход да ми се възхищават.

— И наистина е така — каза той. — Но би ли нарекла своя съпруг сър Хенри „кученце с долно потекло“?

— Никога в лицето му — усмихна се тя.

— Как е кралицата днес? — попита той по-сериозно.

— Все още много разстроена. Снощи не можа да яде, а тази сутрин пи само затоплен ейл и не хапна нищо. Разхожда се сама в градината в продължение на час, и се върна с доста разсеян вид. Кат непрекъснато влиза и излиза от спалнята й с горещи напитки, а когато Елизабет се облече и излезе, не говореше, нито се усмихваше. Не се занимава с никакви дела, не желае да вижда никого. Сесил крачи наоколо със сноп писма, и нищо не може да бъде решено. А някои хора казват, че ще изгубим войната в Шотландия, защото тя вече се е отчаяла.

Той кимна.

Тя се поколеба.

— Братко, трябва да ми кажеш. Какво ти каза тя вчера? Изглеждаше, сякаш сърцето й се къса, а сега изглежда полумъртва.

— Тя се отказа от мен — каза той кратко.

Мери Сидни ахна и вдигна ръка към устата си.

— Невъзможно!

— Но е така. Тя ме помоли да остана неин приятел, но знае, че трябва да се омъжи. Сесил я е предупредил да стои настрана от мен, и тя е приела съвета му.

— Но защо сега?

— Първо слуховете, а после — заплахите срещу мен.

Тя кимна.

— Слуховете са навсякъде. Собствената ми камериерка дойде при мен с някаква история за Ейми, и за отрова, и цяла поредица долни клеветнически лъжи, от които ми се изправи косата.

— Нареди да я нашибат с камшик.

— Ако си беше измислила историите, щях да го направя. Но тя само повтаряше онова, което се говори на всеки уличен ъгъл. Направо е позорно какво разправят хората за теб, и за кралицата. Твоят паж е бил нападнат в конюшните онзи ден, знаеше ли?

Той поклати глава.

— Не за пръв път. Момчетата казват, че няма да носят ливреята на нашия дом, ако ходят в Лондон. Те се срамуват от нашия герб, Робърт.

Той се намръщи.

— Не знаех, че е толкова лошо.

— Моята прислужница ми каза, че има мъже, които се кълнат, че по-скоро биха те убили, отколкото да те видят как се жениш за кралицата.

Робърт кимна.

— Ах, Мери, това не би могло никога да се случи. Как би могло? Аз съм женен.

Тя изненадано вдигна глава.

— Мислех, че ти… и тя… имате някакъв план? Мислех, че може би…

— Ти си толкова лоша, колкото и тези хора, които си представят развод, и смърт, и детрониране! — каза той с усмивка. — Всичко това са глупости. Кралицата и аз имахме лятна любовна афера, която се състоеше само от танци и турнири, и обсипани с цветя поляни, а сега, когато лятото свърши и идва зимата, трябва да посетя Джон Хейс с Ейми, страната трябва да влезе във война с Шотландия — Сесил го предрече: и е прав. Кралицата трябва да се прояви наистина като такава; тя беше кралица на Камелот, сега трябва да бъде кралица в смъртно опасната действителност. Тя имаше своето спокойно и свободно лято, сега трябва да се омъжи, за да подсигури безопасността на кралството. Изборът й падна върху Аран, ако той успее да извоюва за нея Шотландия, или, в противен случай, на ерцхерцога, като най-добрият избор за безопасността на страната. Каквото и да е чувствала към мен през юли, тя знае, че трябва да се омъжи за единия от тях до Коледа.

— Наистина ли? — Мери беше удивена.

Той кимна.

— О, Робърт, нищо чудно, че тя седи и се взира пред себе си, и не казва нищо. Сигурно й се къса сърцето.

— Да — каза той нежно. — Сърцето й може да бъде разбито. Но тя знае, че това трябва да се направи. Тя няма да измени на страната си сега. Никога не й е липсвала смелост. Тя е готова да пожертва всичко за страната си. Със сигурност ще пожертва мен и любовта си към мен.

— А ти можеш ли да понесеш това?

Лицето на брат й беше толкова мрачно, та си помисли, че никога не го беше виждала такъв, откакто излезе от Тауър и се сблъска с позора.

— Трябва да го посрещна като мъж. Трябва да намеря куража, който и тя трябва да намери. В известен смисъл ние още сме заедно. Нейното и моето сърце ще бъдат разбити заедно. Ще имаме тази оскъдна утеха.

— Ще се върнеш ли при Ейми?

Той сви рамене.