Кръвта на богомолката

Един моряк почистваше с парцал кръвта от палубата, а друг изхвърляше труповете на убитите пирати през борда — петима бяха загинали от меч, един беше прострелян в гръб. Мъртвите моряци бяха увити в брезент, след като късметът им бе изневерил драматично и от членове на екипажа се бяха превърнали в безмълвни пътници към отвъдното.

— Виж ти, виж ти. Погледни я само, проклет да съм — каза спътникът й и застана до нея. Още в началото на пиратската атака беше избягал на покрива на каюткомпанията и оттам беше пуснал няколко стрели по нападателите. Беше мухороден, нетипично грозноват представител на расата си, плешив, с недодялани черти и облечен с тъмна туника и тъмен плащ като наемен убиец в театрална постановка. Сега зяпаше приближаващия се пилот, чиито акробатични изпълнения във въздуха бяха извадили вражеските летала от строя.

Пилотът беше мухородна жена, по-дребна дори от него, облечена в специален комбинезон от плътен непромокаем плат с множество джобове, колани и каишки. Изглеждаше много млада, имаше кръгло загоряло лице и усмихнати очи, а леката й стъпка изпълни Че с черна завист.

На кораба имаше и други пътници, но само един се беше качил с тях на палубата да помогне. Беше висок паякороден със сурово лице, който кимна с уважение на дребната авиаторка.

— Ако трябва да гадая — каза й с малко крива усмивка, — вие сте от хората на Дестиавел, познах ли?

— Да, те са моите неизменно добросърдечни и щедри по душа работодатели, сир — потвърди с широка усмивка жената. — А вие сте сир Миялис от Превраелското съглашение, ако не се лъжа, а аз рядко бъркам лица, така че едва ли. Товарът ви е непокътнат в трюма, нали? Каква срамота, ако пиратите ги бяха отвлекли. За вас със сигурност. За товара ви — надали. Роб в Принцеп Изгнана или роб в Соларно, не виждам голяма разлика.

Паякородният роботърговец присви очи и изръмжа:

— Тогава те съветвам да не се бъркаш в търговията, дребно пилотче.

И се отдалечи с бърза крачка.

— Страхотно — измърмори мухородната жена, после светлият й поглед се спря върху Че. — Да видим дали и вас ще мога да вбеся толкова бързо. — Огледа по-внимателно жената пред себе си. — Чужденка сте… всъщност и двамата сте чужденци, ако съдя по облеклото ви. — Свали хитиновия шлем от главата си и отдолу се изсипа неочакван водопад кестенява коса. Вдясно от Че се чу тихо подсвиркване и пилотката впи отровен поглед в плешивеца. — Какво има, сир? Приличам на някоя от дъщерите ви? Или на внучка някоя?

— Браво, много умно — отвърна той горчиво. — Е, госпожице авиатор, аз съм Неро, художникът. — На Че не убягна кратката пауза, почти препъване в речта му. Явно Неро беше забравил колко далеч са сега от обичайните му маршрути на странстващ художник, далеч отвъд местата, където репутацията му имаше някаква тежест. — А това е Челядинка Трудан, учена глава от Колегиум.

— Колегум? — повтори пилотката, като обърка името. — Това е една от паешките сатрапии, нали?

— Изобщо не е в Паешките земи, мадам Дестиавел — каза Че, което изведнъж събуди интереса на авиаторката.

— Не думай! Вижте, аз не съм Дестиавел. Дестиавел е просто къщата, която ми плаща, иначе не бих могла да държа моя „Еска Воленти“ в движение. Казвам се Таки и се радвам да се запознаем. Ако ми разкажете повече за вашите земи, ще ви черпя по едно на Стъргалото, когато слезем на брега. Може дори да ви намеря място, където да отседнете. Пътувате по работа, предполагам?

— Нещо такова — призна Че, с пълното съзнание, че това звучи подозрително. „Работата“, по която пътуваха, не беше от онези, които обсъждаш с първия срещнат, но пък тази Таки би могла да им съдейства в Соларно, колкото да се ориентират в непознатия град, ако не друго. Едва ли щяха да срещнат друг, който доброволно да им предложи помощта си.

— И как тъй името ти е момчешко, госпожице Таки? — попита Неро. Явно забележката й отпреди малко го беше жегнала дълбоко, реши Че. Коментарът на мухородната може да беше остър, но беше и основателен — Неро спокойно можеше да й е баща.

— Е, старче, ако трябва да сме точни, името ми е Те Скола Таки-Амре, но повечето хора губят интерес още по средата. — Ухили се и Че неохотно си призна, че тази Таки наистина е много хубава.

— Те Скола, така ли? — отвърна видимо смутен Неро. — Е, щом си от благороден произход, с туй аз не мога се мери.

Тя го изгледа странно, после пак се ухили.