Кръвта на богомолката

Сред имперските агенти, пратени да откраднат кутията от Колегиум, са осородният наемник Гавед и ликоменящата паякородна шпионка Сцила. Сцила успява да задържи кутията за себе си с намерението да я продаде за своя изгода.

Междувременно Стенуолд Трудан е изправен пред трудната задача да обедини дърлещите се градове от Равнините срещу имперската заплаха, преди армиите на осородните да са настъпили отново. Масло в огъня на тревогите му налива изчезването на неговата племенница, видяна за последно на бойното поле недалеч от Сарн. Стенуолд не знае, но Челядинка е успяла да избяга от имперски плен с помощта на бившия си приятел Тото и сега носи със себе си безценните чертежи на новото оръжие — щраколъка.

1.

Докато захождаше на трийсетина метра над прозрачните води на Езгнано, Таки решително дръпна упорития лост и намести предавките в двигателя на ортоптера. Заслуша се в ритъма на двете крила, който премина от гръмовен пулс към монотонно жужене. После, доволна от чутото, поведе „Еска Воленти“ в ниска, широка и най-вече бърза дъга, с която преследващият я фикс не би могъл да се мери. Мярна блясъка на малките снаряди от въртящия се пронизвач на фикса, но те останаха далеч от нейния ортоптер, безвредни искрици над водното огледало.

Под нея двата кораба още плаваха борд до борд, но дали „Гибелен“ продължаваше да оказва съпротива, или пиратите вече го бяха превзели, Таки не успя да прецени.

Спусна лещите от опушено стъкло на защитните си очила и погледна към слънцето. Точно както очакваше, малкият хелиоптер — поредният й повод за тревога днес — правеше опит да се скрие на голяма височина и само силуетът му се очертаваше в ярък контраст сред притъпения блясък на слънцето. Без да излиза от завоя, Таки дръпна лоста назад, за да набере височина. Леталото с фиксираните криле се беше увлякло в гонитбата и сега с мъка убиваше скоростта си в опит също да завие високо над белостенното убежище на далечния остров Спарис.

Хелиоптерът се спусна внезапно към Таки с изключени ротори. Падаше като камък, а когато нейният ортоптер ускори, включи левия ротор секунда преди десния с очевидното намерение да закачи опашката й. Миг след тази демонстрация на забележително авиаторско изкуство „Еска Воленти“ се разтресе от удара, но хелиоптерът беше много малък, кажи-речи само седалка и двигател, и Таки се надяваше, че какъвто и арбалет да беше монтиран на носа му, стрелбата няма да закачи никоя съществена част от нейното летало.

И изведнъж изтръпна, доловила злокобно прещракване откъм двигателя. „Пак спира, и както винаги в най-неподходящия момент!“ Междувременно фиксът най-после беше успял да завие, буквално на педя над водата, и сега наближаваше с висока скорост, набираше височина, за да се озове точно под нея. Таки издигна трескаво своето летало и фиксът профуча под нея, като разстрелваше празния въздух с пронизвача си. Хелиоптерът беше останал далеч зад тях. Макар че можеше да кръжи и да балансира и върху цвъкнато от мушица, както често се шегуваха, скоростта не беше сред силните му страни.

Трябваше да приключи бързо с това и да се върне при корабите, но не можеше да пренебрегне предупредителните звуци откъм двигателя. „Време е за обичайното.“

Издърпа лоста назад с една ръка и за миг „Еска“ увисна под прав ъгъл с небето. Таки обърна леталото на крило и го гмурна почти отвесно надолу. Фиксът се стрелна покрай нея, отново загубил състезанието. Все пак „Еска Воленти“ беше една от най-маневрените машини в небето над Езгнано, а Таки беше майсторка на завоите и дори ездачите на водни кончета можеха да се поучат от нея.

Натисна едно копче и усети как дървено-брезентената конструкция на леталото се разтриса при отварянето на парашута. Този й беше вторият, така че ако не приключеше нещата тук, преди двигателят да спре отново, в най-добрия случай щеше да се изправи пред перспективата на принудително кацане. Заслуша се напрегнато през воя на вятъра и чу как часовниковият механизъм, вграден в корпуса зад нея, пищи все по-бързо под тягата на парашута. Навиваше се. Тя си отдъхна. Макар и рядко, номерът не сработваше и в ситуация като нейната — стремителна загуба на височина и приближаваща се водна шир — това можеше да е много сериозен проблем.

Дръпна отново лоста и чу обичайните шумни възражения на леталото — сякаш всяка летва и парче брезент в конструкцията му надаваха вой до небето. Време беше да натисне друго копче — направи го, парашутът се отдели от корпуса и изчезна нанякъде, а „Еска Воленти“ пое водоравно над Езгнано, на някакви си три-четири метра над вълните, като едва не забърса щръкналите канари на Деветте пръста.

Проблясък на стрели от пронизвач я уведоми, че фиксът отново я напада. Таки го подмами с лесен завой, лавираше наляво и надясно, за да избегне стрелбата, и така неусетно го отведе на метри от дървения корпус на пиратския кораб, достатъчно далеч за нейния ортоптер, но твърде близо за неповратливия фикс… Миг по-късно пронизвачът на фикса вече отваряше дупки в корпуса на собствения си съюзник, под и над ватерлинията.