Кръвта на богомолката

В лагера имаше най-малко стотина души, а още поне петдесетина, ако не и повече, сигурно бяха излезли на разузнаване или на лов, прецени Стенуолд. Истинска сбирщина, откъдето и да ги погледнеш. Имаше представители на пет-шест раси, виждаха се и много полуродни. Всички бяха добре въоръжени, носеха кожени доспехи, немалко имаха плетени ризници. Тук-там се виждаха дори пребоядисани имперски брони, Стенуолд зърна и доста мечове осородна направа. Хората на Салма явно не си бяха клатили краката.

А сетне погледът му забърса позната физиономия.

„Салма.“

Младежът се беше променил толкова много, че Стенуолд едва го позна. Беше като меч, претопен и изкован наново, в огън и кръв — омаломощен и отслабнал от тежки рани, закоравял и обрулен от живота на открито, белязан от тежестта на поетата отговорност. Вместо шикозните тоалети, с които се гиздеше в Колегиум, сега Салма носеше кожени доспехи, подсилени с капси и дълги до коленете, но срязани на четири места, за да не затрудняват движенията му. Имаше си и шлем мравкородна направа, късият меч на колана му беше със същия произход, а в ръка стискаше като сопа дълъг неопънат лък. Лицето му беше изпито, очите — хлътнали, а златистата му кожа беше покрита с фин слой прах. Приличаше на чуждоземен боен лорд или на разбойнически главатар, свиреп, опасен и екзотичен. Почти нищо не беше останало от безгрижния студент във Великата академия.

— Здравей, Салма — каза Стенуолд и побърза да се поправи: — Принц Салме Диен.

— Само Салма — отвърна благородникът от Федерацията на водните кончета, пристъпи напред и стисна ръката на Стенуолд. Стисна я уверено, като равен с равен, а не като студент с преподавател. — Доста време изтече, Стен. От Мина. — Преживяното след последната им среща беше белязало лицето му. Погледът му се отдели от Стенуолд и се спря малко зад него. — Здравей, Тиниса.

Тя го гледаше смутено.

— Виж се само — каза накрая. — Пораснал си. — Тръгна към него, протегнала ръка напред, сякаш не вярваше докрай на очите си. А после погледът й се спря на жената, която стоеше на крачка зад Салма, закачулена и заметната в кафеникав плащ, с лице, по което се гонеха сияйни дъги. Сянка прекоси лицето на Тиниса и тя отклони поглед и прошепна: — О, ясно.

Салма се взираше в нея. Мълчанието се проточи.

Стенуолд отвори уста да каже нещо, после я затвори. Усещаше напрежение, което не можеше да си обясни. Плъзна поглед по окъсаните следовници на водното конче.

— Неро ми каза това-онова за приключенията ви — каза накрая.

— Неро не знае и половината — увери го Салма. Нещо заседна в гърлото му, някакъв болезнен спомен, изглежда.

„Заприличали сме на дърти държавници, мамка му“ — помисли Стенуолд.

Изведнъж женски писък разцепи въздуха, Челядинка разбута хората на Салма, хукна към Стенуолд, метна се на врата му и за нула време видя сметката на тържествената държавническа атмосфера. Когато най-сетне успя да я отлепи от себе си, Стенуолд видя, че Салма се усмихва. Е, не беше широката усмивка отпреди, но беше някакво начало.

— Чичо Стен, трябва да ти покажа нещо адски важно! — заяви развълнувано Че.

— Задръж, докато се приберем в Колегиум — каза Стенуолд. — Тук сме твърде близо до имперската армия. Толкова близо, че току поглеждам към небето.

— Не се притеснявай — каза Салма. — Пратил съм съгледвачи да ги държат под око, а и моите хора познават терена по-добре от тях.

— Ох. — Стенуолд поклати глава. — Като станеш на моите години, ще разбереш защо е за препоръчване да не се предоверяваш на чуждите очи и уши. Хайде да потегляме към Колегиум, там ще говорим на спокойствие.

— Аз няма да се върна в Колегиум с теб, Стен — каза Салма.

— Така ли? — Стенуолд вдигна вежди.

— Да. Вече не съм твой агент, нито твой студент. Имам други отговорности.

— Към?…

— Има едно номадско селище и неговите две хиляди и петстотин жители разчитат на мен — обясни Салма. — Понастоящем са се настанили край крепостните стени на Сарн и царицата чака да й обясня какво правим там и какво искаме от нея. Освен тях имам почти хиляда бойци под свое командване.

— Хиляда? — Стенуолд смръщи чело. — Нямах представа… Кои са те? Какво изобщо?…

— Ами, армия са, Стен — каза Салма. — А кои са, зависи кого ще попиташ. Дезертьори, разбойници, селяци, скитници, прегрешили съблюдатели. И прииждат още. Единственото, което ги свързва, е омразата им към Империята на осите.

— Е, Империята е враг на всички ни — изтъкна Стенуолд. — Не виждам какво…