Кръвно обещание

Но тя все пак тръгна към него, движейки се с решителност, която ме изпълни с гордост. Лицето му се смръщи в гримаса. Беше като полудял и доста самоуверен обаче — не мислеше трезво и още се движеше по странен начин. Още веднъж опитах да науча Лиса без думи. Не можех да я накарам да направи нищо, но опитах да я накарам да се почувства сякаш удря някого. Как да изпъне ръката си назад, да свие пръсти по подходящ начин, да съсредоточи силата си. След това, което я видях да прави по-рано, най-доброто, на което можех да се надявам, бе приличен удар близо до целта, достатъчен, че да го забави и да го отдели от нея.

И точно тогава се случи нещо наистина красиво.

Лиса го фрасна в носа. И имам предвид фрасна наистина. И двете чухме удара, чухме как носът се счупи. Потече кръв. Той политна назад, а двете с Лиса гледахме с ококорени очи. Никога, никога не бих могла да помисля, че Лиса е способна на нещо такова. Не и сладката, деликаткна, красива Лиса. Исках да подскоча и да затанцувам от радост. Но още не се беше свършило.

Не спирай! Удари го пак. Трябва да го нокаутираш!

Направих го! Изплака тя, ужасена от това, което бе сторила. Юмрукът я болеше толкова много. Това не го бях споменала, докато я учех.

Не, трябва да го извадиш от строя, рекох й. Мисля, че той и Ейвъри имат връзка и мисля, че тя черпи сила от него.

Сега това имаше смисъл, защото той бе застинал, когато Ейвъри използваше силите за внушението, както и как той знаеше кога да се появи. Тя използваше връзката им, за да го призовава.

И така Лиса отново тръгна към Рийд. Тя го удари още два пъти, с един от двата удара главата му се удари в стената. Устните му зинаха и чертите му се отпуснаха. Той падна на пода с празни очи. Не бях сигурна дали е изцяло в безсъзнание, но засега беше извън играта. Отстрани чух как Ейвъри тихо проплака.

Лиса се върна към Ейдриън и Саймън. Ейдриън бе прекратил всякакви опити за внушение, защото Саймън се беше впуснал в атака срещу него. Лицето на Ейдриън изглежда беше ударено няколко пъти и разбрах, че като Лиса и той никога не се е бил по този начин. Без каквато й да е насока от моя страна, Лиса се спусна напред и използва внушението. Саймън се изви в изненада, без да спира нападението си, но се разфокусира. Лиса още бе слаба, но стените около него почти баха паднали, както и подозирах, че ще стане.

— Помогни ми! — изплака Лиса.

С това моментно разконцентриране от страна на Саймън, Ейдриън опита също да използва Духа. Лиса усети и видя промяната в аурата му, когато магията преля в него. Тя усети как той се присъединява в психическата атака срещу Саймън и миг по-късно усетих как и Оксана помогна. Исках да бъда като началник и да закрещя заповеди, ала това вече не беше моя битка.

Очите на Саймън се разшириха и той падна на колене. Лиса усещаше другите двама, владеещи Духа — и беше леко учудена от присъствието на Оксана — и имаше неясното усещане, че всички правеха различни неща на Саймън. Лиса се опитваше да му внуши да спре атаката, просто да застане мирно. Бързата й среща с магията на Ейдриън й каза, че той се опитваше да приспи пазителя, а Оксана се опитваше да го накара да избяга от стаята.

Противоречащите си съобщения и всичката сила бяха прекалено много. Последните защити на Саймън паднаха, когато всичките различни внушения нахлуха в него, създавайки мощна вълна от Духа. Той се сгромоляса на пода. Владетелите на Духа успяха да го оставят в безсъзнание с обединените си магии. Лиса и Ейдриън се обърнаха към Ейвъри, като се обгърнаха един друг, но нямаше нужда.

Веднага щом Духът бе нахлул в Саймън, Ейвъри започна да пищи. И пищеше, пищеше. Тя хвана главата си с две ръце, звукът от гласа й беше ужасен и стържещ. Лиса и Ейдриън си размениха погледи, несигурни как да се справят с това.

— За Бога, — извика Ейдриън изтощен. — Как да я накараме да млъкне?

Лиса не знаеше. Тя помисли дали да не иде до Ейвъри и да опита да й помогне, въпреки всичко, което се бе случило. Но няколко секунди по-късно Ейвъри замлъкна. Тя не изпадна в безсъзнание като партньорите си. Просто седна там и зяпна. Изражението й вече не беше с онзи блеснал поглед, който имаше, докато използваше Духа. Просто беше… празно. Сякаш в нея нямаше абсолютно нищо.

— К-какво стана? — попита Лиса.

Знаех отговора. Духът е преминал от Саймън в нея. Сякаш я е изпържил.

Лиса бе потресена.

Как може да мине от Саймън към нея?

Защото са свързани.

Каза, че е свързана с Рийд!

Така е. Свързана е и с двамата.

Лиса бе прекалено разсеяна, докато се бореше за живота си, но аз бях успяла да забележа аурите на всички през очите й. Ейвъри — без повече да замаскира своята — притежаваше златна, точно като тези на Ейдриън и Лиса. Саймън и Рийд имаха почти еднакви, с обикновени цветове и оградени с черно. Те бяха целунати от сянката, и двамата бяха върнати от мъртвите от Ейвъри.

Лиса не зададе вече въпроси и просто падна в ръцете на Ейдриън. В това нямаше нищо романтично, просто отчаяна нужда от страна и на двамата да бъдат близо до приятел.

— Защо дойде? — попита го тя.