Къртицата

Вратата на кабинета се отвори безшумно и към бюрото с бързи крачки се приближи секретарят Кар — унил и мършав субект, облечен изцяло в черно. За разлика от друг път, сега дори неговото появяване не можеше да смути радостта на господин съветника. Като остави върху бюрото тънката кафява папка, секретарят се отдръпна на почтително разстояние и съобщи с глас на професионален подмазвач:

— Господин съветник, току-що получихме подробности за ново нападение на зебарската армия. Направен е десант в самия център на страната.

— А — небрежно каза Бурдан. — Има ли опасност за столицата?

— Не, господин съветник. Десантът е бил малък. Нападнали са един от урановите рудници.

— Е, какво ме интересува това? — повиши глас Бурдан, но веднага побърза да се поправи. — Това може да ме вълнува само като обикновен гражданин. Възмутен съм от наглата провокация… но останалото е работа на военните. Ти сам каза, че десантът е бил малък.

— Мислех, че това ще ви заинтересува — монотонно произнесе секретарят, без да променя изражението на лицето си. — Нападнат е рудник номер четири.

Той може би очакваше господин съветникът да стане от креслото и да се хване за сърцето, но Бурдан не му достави това удоволствие. През дългата си кариера беше свикнал да понася с усмивка и по-тежки удари. По стар навик протегна ръка към позлатената кутия на бюрото, извади от нея бучка ароматна дъвка и ловко я подхвърли в устата си. Половин минута му беше достатъчна, за да се овладее. След това отново се облегна назад и поучително каза:

— Много си любопитен, Кар. Това не е добре за човек, заемащ толкова важен пост. Зебарците непрекъснато изпращат шпиони при нас. Просто невероятно… Може би помниш бившия съветник Антраб. Онзи, който се оказа вражески агент. Той много обичаше бюрокрацията. Имаше цели осем секретари, между другото аз и Ирзал. Представи си, само за една година нашият шеф разкри, че шестима от секретарите му са шпиони — бяха се намесили в държавните тайни. И не се знае докъде щеше да се стигне, ако Ирзал не бе разобличил самия Антраб като чужд агент. А сега се оказа, че и Ирзал е подъл предател. Смешно, нали?

Лицето на секретаря бе все така невъзмутимо.

— И какво стана със секретарите на Антраб, господин съветник? — запита той.

— Присъдата бе изпълнена — добродушно каза Бурдан. — Учудва ли те това? Те сами посочиха неопровержими доказателства за вината си. Но да спрем този неприятен разговор. Какво е станало в рудник номер четири?

— Елитна десантна част на зебарската армия е нападнала рудника рано сутринта, тъкмо по времето, когато затворниците привършват работата си. С мощен взрив са разбили бетона над сектор седем…

— Сектор седем… — неволно повтори господин съветникът.

— Оттам са преминали в тунелите — продължи Кар. — Оцелялата част от охраната на рудника ги последвала под земята и започнала ожесточена престрелка. Но силите били неравни. Зебарците стигнали до залата, където спят затворниците, там се забавили и след това се оттеглили, като пуснали из тунелите отровен газ. Тъй като в сражението били избити повечето от защитниците на рудника, с изключение на петима, нападателите безпрепятствено се качили на самолетите си и избягали в направление към Зебара.

— Това ли е всичко? — запита Бурдан.

— Не, господин съветник. Малко по-късно пристигнали подкрепления… за съжаление след като акцията била свършила. Екипирани с газови маски, войниците изследвали тунелите в сектор седем. Открити са труповете на всички затворници, с изключение на номер…

— Номер две-две-четири-седем-шест — нетърпеливо каза Бурдан.

— Точно така. Откъде знаехте, господин съветник? — присторено се учуди секретарят.

— Предчувствувах — също така присторено спокоен отвърна съветникът. — Добре, ако това е всичко, запиши следното: нападението е плод на предателство. Жив ли е началникът на охраната?

— Да, господин съветник.

— Да бъде арестуван незабавно. Мисля, че без особени затруднения ще признае престъплението си.

За миг лицето на секретаря прие ехидно изражение, но сетне отново надяна сляпата маска на преданост и покорство.

— Неприятен случай, нали, господин съветник? Също както миналия месец. Помните ли, когато спуснаха десант в морска ферма 11. Още два такива случая и…

— Защо два? — рязко запита Бурдан.

— Не знам, господин съветник. Просто така ми дойде на ум.

— Не казвай никога първото, което ти хрумне — с бащинска нежност произнесе съветникът. — Ти си умен младеж, Кар. Ирзал беше също като тебе. Жалко, че се оказа предател. Хайде, върви, свободен си.

Вратата се затвори безшумно зад гърба на секретаря и господин съветникът остана сам. Но дори и сега не си позволи да се отпусне. Знаеше отлично, че неговият кабинет не е защитен от наблюдение и подслушване. Свободни бяха само мислите му, и то единствено докато го арестуват… ако допусне да го арестуват. В Центъра за лоялност всичко става явно — и думите, произнесени на четири очи, и онова, което си говорил сам на себе си, и потайните мисли, и дори онези мисли, които никога не са ти идвали на ум.