Къртицата

Тогава иззад гърба му долетя далечно бучене. Обърна се и видя, че в една от стените на голямата сграда зее широк отвор, излъчващ ослепителна светлина. Бързия примига, но успя да забележи как от зданието излезе голям тъмен предмет, който се плъзна към рухналите колони.

Това можеха да бъдат само Горните. Ако откриеха, че е избягал, нямаше да му простят. Бързия отчаяно запълзя към спасителния отвор.

Обърна се назад едва когато стигна до широката кръгла дупка. Странният правоъгълен предмет беше спрял до разрушените колони и от него излизаха Горните. Не можеше да ги разгледа добре от такова разстояние, но нямаше съмнение, че те приличаха на онова необикновено същество, което бе намерил мъртво в тунела.

Пое дълбоко въздух и продължи да пълзи напред. Обкръжи го мрак. Ехото на тежкото му дишане подсказваше, че се намира в тясна пещера. От двете страни на лентата напипа някакви твърди предмети, покрити с множество остри ръбове. Още три-четири телесни дължини и лентата рязко изви надолу. Бързия спря и протегна лапа. Разбра, че беше стигнал до края. Тук лентата описваше широк полукръг около нещо обло и тръгваше в обратна посока.

Пипнешком се опита да разбере дали напред има път. Лапата му докосна други твърди предмети със сложна, правилна форма. Кръгли, плоски, ръбести, зъбати, те се сливаха в едно непонятно цяло. Всичко наоколо беше запълнено с тях и само един тесен проход даваше възможност на беглеца да продължи напред.

Нямаше избор. Провря се между някакви дебели пръчки и започна да пълзи по остри шипове и зъбци. Козината му се закачаше по издатините, от разранените му лапи капеше кръв. На места проходът се стесняваше толкова, че едва можеше да се провре, оставяйки по стените кичури косми от гърба си.

Някъде напред имаше руда. Усещаше това отдалече. Много руда, повече, отколкото беше виждал когато и да било. Какво означаваше това?

Не му остана време да помисли. Някъде назад предметите се раздвижиха и се удариха един в друг с тежък звън. Сетне за момент настъпи тишина. И веднага след това ново раздвижване, този път по-наблизо.

Ставаше нещо страшно, Бързия разбра това, въпреки че дори не знаеше къде се намира. Трябваше час по-скоро да избяга от този опасен тунел. И той се хвърли напред с цялата бързина, на която беше способно тромавото му тяло. А зад гърба му тежките предмети се блъскаха един в друг и затваряха прохода, по който бе дошъл.

Краят се появи изведнъж. Бързия изскочи навън и падна върху грамадна купчина руда, натрупана тук, докато лентата бе стояла неподвижна. Отзад нещо трясна, иззвъня и затрака, сякаш гигантски челюсти се захлопнаха, без да хванат плячка. Всичко се раздвижи, затресе се, забуча. Ехото из тунела се превръщаше в тежък, непрекъснат грохот.

Беглецът вече се катереше по купчината руда. Долу нещо хрущеше и съскаше, а скалните късове се сипеха надолу. Целият куп бавно слизаше към страшните челюсти, докато Бързия правеше отчаяни усилия да стигне до върха.

В един миг на това кошмарно бягство лапите му не докоснаха нищо отпред. Той помисли, че всичко е свършено, отново размаха лапи и напипа грапавия ръб на широк отвор. Върхът на купчината плавно се спусна надолу, а Бързия увисна, стиснал ръба с пръсти и нокти.

Не разбра как се изкатери нагоре. Съзнанието му заработи едва когато опасността беше отминала и той лежеше треперещ в нов, пуст тунел с бетонни стени.

След няколко минути силите му се възвърнаха. Той заобиколи дупката, в която грохотът продължаваше, запълзя по коридора и се озова в просторно тъмно помещение. Миризмата на потни тела му подсказа къде се намира. Това беше Пещера за сън, чужда, но позната, защото по нищо не се различаваше от онази, в която Бързия сънуваше своите странни видения.

Сега тук нямаше никого. Той прекоси залата и стигна до втория изход. Разположението на тунелите беше съвсем привично. Оттук можеше да стигне до Централния тунел и да слезе по него надолу.

Ослуша се. Да, предположенията му се потвърждаваха. От далечните тунели долиташе познатият шум на общата работа. Там, долу, имаше други като него. Трябваше да отиде при тях. Само те можеха да му помогнат.

Без особени затруднения намери Централния тунел и запълзя по неговата широка спирала. След всеки завой шумът на работата ставаше все по-силен. Когато се спираше, можеше по слух да определи колко път е изминал. Половината… две трети… три четвърти…

Намираше се някъде съвсем близо до края на тунела, когато чу тежък, скърцащ звук, сетне трясък. Настъпи тишина. Нямаше нищо сериозно, просто срутване някъде далече оттук, в едно от разклоненията. Можеше да продължи пътя си. Но вместо това Бързия спря и се ослуша. Стори му се, че едновременно с шума от падането на камъните бе чул и друг звук — остър, болезнен писък.

Един от присъщите му глупави, безполезни импулси го тласна към разклонението. Той се вмъкна в тесния тунел и бавно започна да се провира напред.