Кралицата дева

Роуан седна на килима и се облегна на един от, краката на леглото. Палатката не бе много просторна. Всичко бе на разстояние една протегната ръка — твърде близко, твърде интимно.

Джура дълбоко пое дъх. Не знаеше как да се държи приятелски с този човек — непрекъснато се караха, от мига, в който се бяха срещнали.

— Когато ние, жените от гвардията, се преуморим от тренировки, взаимно си масажираме раменете. Може би тъкмо сега имаш нужда да те масажирам? — предпазливо предложи тя, страхувайки се, че може да бъде отблъсната.

Роуан топло й се усмихна, в очите му се четеше благодарност. Той се излегна и протегна ръката си. Тя коленичи край него, хвана ръката му и надникна в синевината на очите му. За първи път от много време насам усещаше, че той я привлича. Ланкония, Дейр, Силеан, правото на брат й върху трона — всичко това бе сякаш далечен сън. Кадифето се диплеше около тялото й при всяко нейно движение. Светлината на свещите се отразяваше в златистите коси на Роуан.

— Свали си туниката и легни по корем — каза тя, опитвайки се да овладее трепета на гласа си.

В очите му лумнаха пламъци. Клепачите му се присвиха, когато премести погледа си от очите към устните й. Остави чашата с вино, разкопча колана и съблече туниката си през главата. Не носеше нищо отдолу. Светлината на свещите хвърляше отблясъци и сенки, които открояваха мощните мускули на торса му. На едното му рамо имаше белег и тя леко го докосна с връхчетата на пръстите си. Роуан й се усмихна:

— Фейлан бе недоволен, че не му отдавам цялото си внимание и ми даде урок — той хвана пръстите й, поднесе ги към устните си. — Красива си, Джура — каза той, целувайки ги, после пое палеца в топлата си, влажна уста и прокара езика си върху му. Покри с малки, гъделичкащи целувки дланта й, продължи към лакътя, като пътем запретваше ръкава й. — Знам, че си красива от първия миг, в който те видях, но днес…

— Красива като англичанка? — прошепна тя, без да сваля поглед от него. — Красива като жената, за която е трябвало да се ожениш?

Той се засмя дълбоко, гърлено.

— Никоя англичанка не може да се сравни с теб! — Роуан постави ръката й в нейния скут и внимателно я погледна. — По-добре е да свалиш част от дрехите си, ако искаш да масажираш раменете ми.

Джура усети как кръвта нахлува в лицето й. Беше се събличала пред него, но сега, в меката светлина на свещите, всичко изглеждаше някак различно. Освен това тя знаеше, че щом се съблече, ще последва нещо болезнено и неприятно — като миналия път. Не че се боеше — просто изведнаж я обзе познатото усещане за възбуда преди битка.

Пое дълбоко въздух, за да се успокои и свали презглава кадифената роба. Остана само по впитата в тялото й копринена туника. Многогодишните тренировки бяха развили мускулите, които моделираха бедрата, открояваха талията и поддържаха гърдите високи и твърди.

Роуан й се любуваше. Възхитата му избухна в толкова дълбоко стенание, че Джура се разсмя. Забавляваше я начинът, по който този англичанин се възхищава на физическата красота и я кара да се чувства странно и приятно. Даже й се струваше, че вече няма значение дали може да мята копие или не.

— Джура! — прошепна той и разтвори подканващо обятия.

Тя откликна и това бе най-естественото нещо на света. Да го отблъсне бе все едно да откаже чаша вода на умиращ от жажда човек.

Той нежно целуна устните й — не силно, не яростно, а спокойно, сякаш щеше да прави това до деня на Страшния съд. Играеше си с устните й, докосваше ги с върха на езика си. Когато отдели устни от нейните, тялото й бе омекнало като восък и той можеше да го моделира според желанията си. Тя се отпусна в ръцете му със затворени очи.

Джура бавно отвори очи и го погледна. Клепките почти закриваха очите му, устните му изглеждаха омекнали от целувките. Не бе виждала мъж в такова състояние, особено този англичанин, който непрекъснато се мръщеше недоволно. Сега очите му бяха пълни с нежност и желание. И обреченост — не искаше да бъде никъде другаде освен тук и сега — с нея! Сърцето на Джура заби ускорено. Този англичанин казваше, че я обича! Вярно ли беше това? Любов ли бе отпечатана на лицето му?

Той погали лицето й с върховете на пръстите си, после с цяла ръка — дланта му се плъзгаше по бузите й, пръстите му ровеха в косата й. После целуна ъгълчетата на устните й, клепките…

Джура лежеше неподвижна в прегръдките му, приемаше нежните му милувки, а сърцето й биеше все по-силно. Кой би повярвал, че този едър мъж, който бушуваше, ругаеше и се биеше, може да е толкова нежен, когато докосва жена.

Той отново целуна устните й. Този път тя му отвърна. Сключи ръце около врата му и притисна обвитите си с коприна гърди към топлата, гладка кожа на торса му.

— Джура, любов моя! — прошепна той, парещите му устни изгаряха кожата на шията й.

Сърцето й биеше до задушаване. Пръстите му докоснаха дантелите край страничните връзки на копринената й туника. Внимателно и виртуозно, сякаш свиреше на инструмент, той отвърза възелчетата и разхлаби туниката.