Кралицата дева

— Докато ти шеташе и сватосваше възбудените млади, аз се оглеждах наоколо и наблюдавах. Брат ти е омагьосан от Брита. Не знам дали от красотата й или от властта й. Ясно е само, че иска да се съюзи с нея, за да ме унищожи. Не! Не възразявай! Това е логиката на връзката им. Иначе защо ще се захване с него жена с интересите и апетитите на Брита?

На Джура й трябваше време, за да схване какво искаше да я попита Роуан.

— Искаш да знаеш дали брат ми е мъж? — попита тя през зъби. — Дали може да задоволи жена? Много повече от теб! — почти изкрещя тя. — Брат ми е имал много жени и нито една от тях не се е оплакала.

Роуан изглеждаше шокиран.

— Джура, защо… — започна той, спря и се втренчи в нея. След няколко мига извърна погледа си. — Нека поне веднаж не се караме. Казах на Брита, че няма да легна с нея тази нощ, но жената си иска своето. Мисля, че ще сторя добре, ако й осигуря някой страстен, млад мъж.

— Твърде добре се владееш, англичанино — каза Джура.

Той отново я погледна.

— Сигурно успявам да овладея държавата, но не мисля, че владея жена си. Тази нощ ще има… въздухът ще бъде зареден със страст. Ще има толкова много двойки, които ще празнуват първата си брачна нощ. Брита може да ни създаде грижи, ако остане без мъж в леглото — той спря за миг. — Това е моя грижа. Ще отида да намеря брат ти.

Той бе излязъл от стаята, когато Джура се отпусна на един стол в най-тъмния ъгъл. Защо всичко между нея и Роуан бе започнало толкова добре край реката, а бяха стигнали до сегашната неприязън?

Вратата се отвори, но тя дори не погледна натам.

— Джура! — повика я Лора, но Джура остана неподвижна.

Лора бе обхваната от разкаяние, като гледаше гордата Джура, отпусната и смачкана като вързоп в ъгъла. Лора не бе приела тази жена като съпруга на Роуан, не се бе опитала да разбере нейния ланконски нрав. Докато Роуан и Джура бяха заминали, Лора се сближи със Силеан и разбра истината за това, което се бе случило на Хонориума. Джура се бе опитала да направи така, че Силеан да победи, но Силеан бе припаднала и победата спечели Джура.

Лора бе намерила Дейр и го бе разпитала за Гералт и Джура. Тя разбра защо Джура бе убедена, че Роуан не бива да стане крал. Джура не знаеше, че Роуан цял живот е бил обучаван да изпълнява бъдещите си кралски обязаности.

Лора бе измъкнала от Силеан истината за това, къде са отишли Джура и Роуан. Бе се притеснявала и безпокояла всяка минута по време на тяхното отсъствие, бе вбесена, че Джура е само пречка за Роуан. Когато и двамата се завърнаха живи и здрави и Роуан дори каза, че Джура му е помагала, Лора се успокои. Дори го принуди да й разкаже как Джура е осигурявала тила му.

Отношението на Лора към Джура започна да се променя. Не на последно място и заради обожанието, с което Филип я преследваше. Момчето вървеше непрекъснато подир Джура и не се уморяваше да й задава въпроси. Тя пък не се уморяваше да му отговаря, без да покаже някаква досада.

След като Роуан я принуди да прекара целия ден с Джура, Лора установи, че харесва снаха си. Джура не проявяваше ревност заради дреболии — нещо толкова присъщо на жените в Англия. Не обръщаше внимание на това, че Роуан се върти около Брита, усмихва й се, оглежда вателските и ириалските жени.

Докато двете с Джура сватосваха двойките и търсеха поводи да ги изпратят някъде насаме, Лора си мислеше как да свърже Роуан с Джура. Те, разбира се, бяха женени, но изобщо не личеше да са си разменяли някакви интимности и тайни. Бяха заминали заедно отчуждени и се върнаха отчуждени.

Денят преваляше. Двойките бяха вече сватосани и се готвеха за масовата сватбена церемония. Лора видя как Роуан ядно дръпна Джура настрана от тълпата. Това не беше жест на любовник, а на ядосан баща към опърничаво, непослушно дете.

Сватовническите умения на Лора се развихриха. Тя намери Ксанте и му каза да разпъне походната палатка на Роуан край брега на реката, далеч от празненството в центъра на селището — на тихо и закътано място. След това изчака Роуан да изскокне от каменната къща и влезе вътре да намери Джура. Сърцето й се сви като видя тази горда жена така самотна и изоставена.

Лора реши да не губи време:

— Ела с мен! — заповяда тя на Джура.

— Какво? — попита Джура, примигвайки… — Ела с мен.

— Какво става? Бият ли се? Има ли нужда от мен?

— Да. Съпругът ти има нужда от теб. Ланкония има нужда от кралица. Ти имаш нужда от свои деца, преди окончателно да си ми отнела моето. И за да постигнеш тези неща, имаш нужда от това, което ще ти предложа — каза Лора.

— Не разбирам.

— Ще разбереш. Хайде, идвай. Работа ни чака. Джура позволи да бъде изведена от стаята. Лора я отведе в къщата, където бе настанена. Сестрата на Роуан бе избрала обикновен селски каменен дом и го бе изпълнила с множество сандъци и ракли. Те бяха струпани покрай стените на камари, които стигаха до тавана. Лора викна на младия Монтгомъри да спре да флиртува и да дойде, за да пререди някои сандъци.

— Ще те облека по английската мода — каза Лора. Джура тръгна към вратата: