Кралицата дева

Лицето на Брита излъчваше възбудата, треската и самозабравата на преследването. Гвардейците изоставаха от нея, оглеждаха се и се ослушваха. Телата им трепнаха, когато чуха някъде далеч, откъм гърба им, крясъкът на мъж, изпаднал в беда. Единият от гвардейците обърна коня си по посока на вика. След кралицата продължи само един гвардеец.

Брита не чуваше нищо, освен бученето на кръвта в ушите си. Тя се носеше устремно след глигана.

Джура взе в ръка копието си и скочи от коня. Брита не изглеждаше на своите четиридесет и няколко години, но Джура знаеше, че възрастната кралица скоро ще се умори и затова гледа по-бързо да убие глигана. Брита пресече пътя на животното и когато то се опита да премине покрай нея, заби копието си във врата му. Раненият глиган се извърна и хукна в противоположна посока — точно срещу Джура.

Джура подскочи, хвана се за нисък клон и изви нагоре тялото си. Глиганът профуча под нея. След него идваше Брита в безупречно бялата си одежда. Когато кралицата отмина, Джура скочи на коня си и подмами единствения останал гвардеец да я преследва. Скоро тя му избяга и засия, доволна от себе си. Ириалски гвардеец не би могъл да бъде заблуден така лесно. Джура изви коня си в посоката, където бе запрашила Брита.

Докато яздеше на юг, тя мярна в далечината Роуан, близо до мястото, където бяха прекарали нощта. Редом с него яздеше Брита в бялата си одежда. Не личеше да се е борила с Роуан, нито пък той я бе вързал.

Мръщейки се, Джура се впусна в галоп след тях. Не след дълго бе забелязана от двама гвардейци на Брита и трябваше дълго да язди из гората, за да ги заблуди и да им се изплъзне. Вече притъмняваше, когато Джура стигна до малката селска колиба. Трепереше от глад и умора. Тревожеше се дали Роуан се е измъкнал незасегнат и дали коварната кралица Брита не е успяла да го прониже с нож.

В колибата горяха две свещи. Джура се приготви за най-лошото. Очакваше да види Роуан провесен на кука от тавана и измъчван от Брита и хората й. Джура се промъкна зад къщата с изваден меч и нож в зъбите. Предпазливо погледна през единствения прозорец.

Не повярва на очите си.

Роуан седеше на стол със старинна лютня в скута си. Косата му отново бе златисторуса. Прелъстителната Брита седеше на пода в краката му, коленете й опираха брадичката й, очите й гледаха Роуан с обожание. Двойката селяни и трите им деца седяха срещу тях и се дивяха на тези прекрасни люде, които изглеждаха като два ангела.

— Изсвири още една — каза Брита на Роуан и гласът й прозвуча дрезгав и плътен, като пушека, който се издигаше от мангала с въглени в ъгъла на стаята.

Роуан се усмихна към Брита:

— Да, кралице моя, стига да желаеш.

Джура бе толкова същисана от тази сцена, че ножът падна от устата й и издрънча върху каменните плочи.

Роуан мигновено скочи на крака, грабна меча си, подпрян на стената и излезе през вратата. Успя да хване Джура преди тя да яхне коня си.

— Къде беше? — настойчиво попита той.

— Къде съм била?! — кресна му тя в отговор. — Отклонявах двама гвардейци от теб. Пазих теб и твоята… твоята… — тя се задъха от гняв.

— Брита изпрати заповед до свитата си. Предполагах всички са разбрали, че кралицата желае да остане с мен. Мислех си, че ти си решила да се изкъпеш, преди да се представиш пред кралица Брита — той я огледа от горе до долу. — Всъщност нямаше да е лошо да се изкъпеш, Джура. Потънала си в пот.

Джура вдигна меча си с искреното желание да отсече всяка част от тялото му, която достигне — най-добре — главата!

Той хвана ръцете й:

— Джура, какво ти е? Ако знаех, че си в опасност, щях да ти се притека на помощ. Просто не знаех! Тя изпрати хората си обратно в града. Моля те, не се ядосвай! Брита се съгласи да остане тук с мен за известно време. Ще преговаряме за обединяването на племената. И двамата го искаме. Няма никаква причина да се гневиш. Ела и се представи на Брита. Тя е умна и образована. Намирам, че е изключително приятна компания. Ще ти хареса.

— На теб със сигурност се е харесала — студено каза тя.

— Не е време да ревнуваш. Можеш да проявиш ревност спрямо някаква прислужница, но как ще ме ревнуваш от кралица като Брита? Хайде, ела. Или не — най-добре е първо да се изкъпеш.

Тя отскочи от него.

— Значи, миризмата ми ти е неприятна! — каза тя. — Мириша така, защото пазих живота ти, но ти явно нямаш нужда от защита. Поне не от мечове и стрели. Кажи ми, трябва ли да се кланям на тази стара кралица? Трябва ли да я моля за благосклонност, както трябва да моля теб?

— Джура, изобщо не те разбирам. Ако искаш така воняща да се срещнеш с Брита, аз нямам нищо против. Просто си мислех…

— Ти изобщо не мислиш! — изкрещя му тя и избяга в гората.