Кралицата дева

— Готов съм — усмихнат каза той. — Ти водиш.

— Най-добрият трябва да води — изсъска тя с презрителна гримаса и тръгна към вратата.

Успяха безпрепятствено да стигнат до килера с храна. На излизане от там Роуан взе две парчета баница. Беше страшно доволен от чисто женския пристъп на ревност у Джура в спалнята. Почти бе изгубил надежда, че тя ще прояви някакъв интерес към него.

Незабелязано се промъкнаха покрай стражата и на прибежки се добраха до гората. Метнаха се на конете и ги смушкаха в галоп. След като яздиха час, Роуан свърна от просеката навътре в гъсталака. Прикриха се в зеленината и зачакаха с ръце върху ноздрите на конете, за да не бъдат издадени от случайно изцвилване. Изчакаха доста докато чуха тропота на множество коне и виковете на преследвачите, които отминаха по пътя през просеката.

Когато шумът от потерята заглъхна, Роуан даде знак на Джура да го следва. Стигнаха до стръмните склонове на някакъв хълм. Спряха в подножието на възвишението.

— Може да спим тук — каза той, слезе от коня и свали постелките, вързани за седлото.

Преди да полегнат и двамата се преоблякоха във вателски дрехи. Конниците, които ги преследваха, щяха да търсят един ултен и един просяк.

— Утре трябва да се изкъпем — каза Роуан, гледайки звездите. — Могат да познаят ултенската ти воня.

— Да беше взел прислужницата със себе си, а мен да беше оставил в раклата. Тя беше хубавка и миришеше сладко.

Роуан широко се усмихна в тъмнината:

— Джура, не е родена жена, по-хубава от теб. Дори когато миришеш както сега, си много по-желана от сто принцеси накуп.

Очите на Джура се разшириха. Тя все още не си даваше сметка защо се е разярила от комплиментите, които Роуан отправи към уплашената прислужница или защо му се бе озъбила като разсърдено момиченце, а сега беше смаяна от това, колко хубаво й става от комплиментите на Роуан към самата нея. Дейр я хвалеше, когато тя улучваше с дванадесет последователни стрели центъра на мишената. Гералт и Тал никога не й бяха направили комплимент. Е, да, много мъже й бяха казвали, че е хубава, но не по такъв нежен и ласкав начин. Ако някой друг й бе говорил така, сигурно щеше да го спре с нож, опрян до гърлото му, но тази вечер думите на Роуан явно й харесваха. Даже й се искаше той да й говори още и още…

— Ти… ти се държа добре тази нощ — каза тя, като внимателно подбираше думите си. — И успя да се промъкнеш на територията на вателите без да бъдеш разпознат. Добре си направил, че си почернил косата си.

— Мислеше, че няма да се сетя ли? — рязко я прекъсна той и си помисли: „Точно по женски — направиш й комплимент, а тя се чувства окуражена да те обиди.“

Той се обърна с гръб към нея. Омръзнаха му намеците й, че е некадърен. Тази жена се опитваше да се държи като мъж.

— Утре се връщаш при ириалите — подхвърли той през рамо.

Джура изкриви лицето си в гримаса, но не отговори. Този англичанин бе много странен.

На другата сутрин нямаха време за кавги. Джура се събуди нащрек, с усещането, че нещо не е наред. Тя бавно протегна ръка към Роуан, който спеше край нея. Той отвори очи в мига, в който тя го докосна и прочете тревогата в погледа й.

За нейна изненада, Роуан скочи на нозе и завика:

— По дяволите, жено, непрекъснато ми досаждаш, човек не може да се наспи от теб!

Джура забеляза как той грабна меча си при ставането. Тя също изтегли меча си и го насочи към гърлото му:

— Аз да ти досаждам?! — викна тя срещу му. — Нима може жена да те пожелае?! Имала съм мъже два пъти по-възрастни от теб и пак са ме любили по-добре!

— Сега ще ти покажа кой е по-добър любовник! — каза той и скочи върху й. — Претърколи се в дясно от мен — прошепна в ухото й. — Скрий се в гората и чакай. Виждам двама от тях.

Когато той се отдръпна, Джура наистина се претърколи на дясно, но веднага скочи на крака и здраво хванала меча с двете си ръце, зае позиция зад гърба на Роуан. Тя бе обучена да защищава тила на воините от нападение.

Двама мъже, които изглеждаха като крадци, пристъпиха към Роуан с извадени ножове. Изглеждаха гладни и готови на всякакво престъпление, за да вземат и малкото, което Джура и Роуан носеха със себе си.

— Аз съм вашият крал! — извика Роуан. — Свалете оръжията си и ще споделя с вас това, което имам.

— Няма да им даваш коня ми! — възрази Джура зад гърба му, като наблюдаваше внимателно гората, да не би от там да изскочат още крадци.

— Крал?! — каза единият крадец и дрезгаво се изсмя, преди да нападне.

Джура се вслушваше в шумовете на битката зад гърба си и леко извърна глава, за да може с периферното си зрение да наблюдава дали Роуан има нужда от помощ. Той бе чудесен боец и се справяше много добре. Джура с изненада забеляза, че владее бойните техники на ланконите.

Един от крадците падна и Роуан се нахвърли върху другия, докато Джура зорко пазеше гърба му. Тя бе отлично тренирана и двамата така синхронизираха движенията си, сякаш танцуваха.