Кралицата дева

Тя чу как вторият крадец извика от болка, но не извърна глава към него, защото се случи точно това, което очакваше — трети крадец изскочи от гората и с вдигнат над главата си меч се насочи към нея. Джура парира удара му. Звънна стомана.

— Бягай, Джура, бягай! — заповядваше й Роуан, а тя го кълнеше мислено, защото я разконцентрираше. Тя бе обучена да изпълнява заповеди, но заповедта на Роуан бе неправилна.

Джура се биеше с всички сили, не се поколеба и когато мечът на противника поряза горната част на мишницата й, близо до рамото. Крадецът й нанасяше яростни удари. Джура ги парираше с меча си. После контраатакува и започна да изтласква противника към гората с яростни, настъпателни удари.

С крайчеца на окото си видя как Роуан, справил се с двамата нападатели, тръгва към нея, но вместо да й помогне, спря и я загледа.

Джура притисна крадеца до едно дърво и са приготви да промуши корема му с меча си.

— Не! — викна Роуан. — Той е ланкон!

— Той е вател! — отвърна Джура, но се поколеба и не уби крадеца.

— Вземи — Роуан подаде на крадеца парче баница с месо. — Вземи храната и се погрижи за приятелите си. Те са само ранени. Помни, че кралят ви е подарил живота — твоя и на приятелите ти. Кралят на всички ланкони!

Крадецът го гледаше сякаш виждаше луд. Джура си мислеше същото. Явно, крадецът искаше да е по-далеч от Роуан. Грабна баницата от кралските ръце и търти да бяга към гората. Другите двама го последваха накуцвайки и стенейки.

Слънцето се вдигаше. Роуан погледна към кървящото рамо на Джура. Накара я да седне на един камък. Донесе ленени превръзки и вода от припасите си. Нежно изми и превърза раната. Разкъсването не беше дълбоко.

— Не бях виждал такова нещо преди — меко каза Роуан. — Искам да кажа, как защищаваше гърба ми. Фейлан не ми е говорил нищо за жени, които пазят гърбовете на мъжете от нападение.

— Може би Фейлан е мислил, че това се разбира от само себе си. Какво би направила една англичанка? Ако тук не бях аз, а сестра ти — какво би направила тя?

— Лора щеше да се скрие в гората, както аз ти казвах да направиш.

— И щеше да бъде хваната от третият крадец, а и той щеше да те убие в гръб. Ти и аз сме като непревземаема крепост с два чифта очи, които виждат навсякъде.

Роуан се мръщеше:

— Разбирам какво искаш да кажеш, но то не ми харесва. Мъжете трябва да бъдат обучавани да защищават гърба на партньора си.

— Мъжете са по-силните бойци. Много често жената всъщност не се бие, а само пази гърба на мъжа. Чисто разточителство е един як мъж да прикрива гърба на партньора си.

Роуан довърши превръзката все още мръщейки се:

— Благодаря ти, че запази тила ми сега, но следващия път трябва…

Джура го целуна. Това изненада и двамата. Той се отдръпна от нея. Очите му бяха пълни с копнеж.

— Джура! — прошепна той.

Тя знаеше какво ще й поиска — да го помоли. Ядосана, стана и отиде при коня си.

— Ако искаш да намерим Брита, трябва да тръгваме — гневът избиваше в гласа й, в начина, по който се метна на коня и се отдалечи, без да погледне дали той я следва.

Движеха се високо в планината, която ограждаше Ланкония от север. Въздухът бе студен и разреден. Бяха се отклонили от маршрута, който Силеан бе начертала на Джура. Щеше да им отнеме повече време, за да стигнат до укрепения град на Брита.

Роуан яздеше до Джура, но тя не го поглеждаше.

— Как изглежда Брита? — попита той. Джура му отговори с високо вдигната брадичка:

— Не съм я виждала и не съм разпитвала как изглежда. Тя е майка на Дейр, значи е стара. Водила е армиите си срещу Тал и феарените. Когато бях дете чувах, че е нападала дори зерните. Трябва да има белези от бойни рани. Не мисля, че е красива, ако това е, което искаш да знаеш.

— Джура, не можеш ли… — започна Роуан, но тя смушка коня си и се отдалечи от него.

Тя можеше да прости част от странностите му, защото е англичанин, но бе непростимо да флиртува с някаква слугиня, а след това да пренебрегне нея!

По пладне спряха край един поток, за да се нахранят. Джура погледна отражението си в спокойните води на вира. Преди бе загрижена само за овладяването на бойните изкуства, а не за това как изглежда. От мъжките погледи знаеше, че е желана. Защо тогава я отблъсква нейният английски съпруг? Защото не е блондинка като сестра му? Да не би той да харесва само жени с избелена кожа?

Привечер спряха и се подготвиха за нощувка. Не запалиха огън, защото бяха твърде близо до укрепения град на Брита.

— Мога ли да се надявам, че ще ме последваш утре? — попита той с въпросително вдигнати вежди, като търсеше с поглед лицето й в падащия мрак.

— Някой трябва да те прикрива — отговори тя. — Мислех си, че утре ще влезем в града. Надявам се, че никой няма да ни спре. Хубаво е, че говориш нашия език. Ще разберем коя е Брита и при първия случай щом тя се озове извън градските стени — ще я пленим. На един ден път от града има селска колиба. Можем да скрием Брита там, докато ти преговаряш с нея. Трябва да внимаваме само селяните собственици на колибата да не ни издадат.