Кралицата дева

Оттогава нещата тръгнаха от лошо, към по-лошо. Той изобщо не я разбираше. Разяряваше я всеки негов опит да я защити. Нима, за да й докаже любовта си, трябваше да й връчи меч и да я накара да рискува живота си, прикривайки гърба му? Това беше безумие! Тя скачаше от опасност към опасност и съвсем не виждаше, че Роуан се побърква от безпокойство за нея и не може да се съсредоточи върху задачите, стоварени на плещите му. Тя крещеше срещу му всеки път, когато той се опитваше да осигури безопасността й. Нищо не можеше да я зарадва.

А сега искаше той да се ожени за друга, за да може тя да се омъжи за Дейр!

Беше ядосан на Джура заради държанието й към Брита. Кралицата бе очарователна и бе заповядала на стражите си да се върнат в града. Бе доверила живота си в ръцете на Роуан. Той бе невероятно поласкан от доверието, което му бе оказала, и бе готов да оправдае това доверие с цената на живота си.

После бе дошла Джура и отново му бе обяснила, че е глупак и бе отказала дори да се срещне с Брита. Джура се бе втурнала в тъмната гора, като че ли е неуязвима за нападение и може да разбие цяла армия, ако се наложи. Той бе принуден да се извинява на Брита и да търси предлог да излезе, и се увери, че Джура е в безопасност.

Вироглавата малка котка бе бодърствала цяла нощ, пазейки колибата. Той бе разкъсван между благодарността към Джура и подозрението, че тя е просто глупачка. Ами ако тя беше права и сговорчивостта на Брита бе само фарс, а вателсите бойци са се готвели да нападнат колибата през нощта? Когато се развиделяваше и Джура задряма, Роуан реши, че не се е лъгал в добрите намерения на Брита. Вателската кралица желаеше мира не по-малко от него. Роуан отхвърли подозренията на Джура относно Брита. Той се ядосваше, че Джура не се довери на неговата преценка. Тя не му вярваше, винаги се съмняваше в него и го възприемаше по-скоро като англичанин, отколкото като ланкон.

И тази ужасна сцена в колибата — словесната битка между двете жени. Той се ужаси, че това може завинаги да провали преговорите между двете племена. Този път не последва Джура, когато тя избяга в гората. Остана с Брита, за да се домогне до нейното разбиране и прошка. Той искаше да обясни, че Джура е млада и темпераментна, но още преди да отвори уста, Брита изгони селяните от стаята и двамата останаха сами. Тя плъзна ръка по бедрото му.

Роуан някак успя да се съвземе от шока. Брита бе хубава, за Бога, зашеметяващо хубава и сигурно много опитна в любовта, но не го възбуждаше. Беше му се случвало в Англия — жени да му се предлагат. Чувстваше се приятно, бе поласкан от женското внимание, но никога не бе изпитвал желание да грабне натрапницата, да я отвлече и люби до обезумяване.

Само Джура го бе докарвала до екстаз. Само тя го бе подлудявала от копнеж по нея.

Брита бе шепнала лъстиво в ухото му, че ще се омъжи за него и ще обединят племената. Двамата заедно ще управляват Ланкония и ще прекарват заедно нощите си в наслади. Тя дори му описа някои от тях, за които Роуан дори не беше чувал.

Но не успя да го съблазни. Роуан продължаваше да си мисли за Джура — че не я вижда, че не е близо до нея, че не чува присмеха й. Той гледаше Брита и нейната красота го оставяше безчувствен. Чудеше се дали изобщо би успял да се люби с нея, камо ли да прекара цяла любовна нощ.

Беше оставил Брита и потърсил Джура, за да й каже, че тя е била правата, относно вателската кралица. И тъкмо тогава тя му каза, че иска да разтрогне техния брак. Джура, неговата войнствена Джура, се бе разплакала само при споменаване името на човека, когото някога бе обичала. Роуан ясно си спомняше как се бе почувствал през нощта, когато тя му каза, че се надява той никога да не я докосне. Той бе дал обета си пред Бога, бе се усамотил и бе тъгувал цели седмици.

Но колчем я видеше отново, мигом се поддаваше на чара й. Искаше да я докосва, да я целува, гали, прегръща. А тя бе толкова студена с него, никога не му се доверяваше, винаги му се противопоставяше. И той лежеше буден по цели нощи и я гледаше.

Сега тя искаше да разбие крехкия им брак. Искаше напълно да скъса с него.

„Така да бъде!“ — мислеше си ядосан той. Нямаше насила да я задържа. Ако искаше да отиде при друг мъж, не Роуан ще бъде този, който ще я спре. Той ще се ожени за Брита и някак ще се примири.

Отдръпна се от дървото и тръгна към колибата. Трябваше да каже на Брита, че ще се ожени за нея.

— Ти си един глупав англичанин! — съскаше Джура. — Ти нищо не знаеш за нашите обичаи.

— Нищо друго ли не можеш да ми кажеш? — студено попита Роуан, хвърляйки й гневен поглед.

Бяха сред дърветата пред колибата. Оседлаваха конете си и се готвеха да тръгнат към ириалската граница. Зад тях стояха сто вателски гвардейци, които гледаха на Роуан и Джура като на отровни змии. Зад стражата чакаха сто и петдесет млади мъже и жени. Брита не си бе дала труда да се обърне с убедителен призив към народа си, а бе заповядала на гвардейците си да хванат и докарат подходящи за женене мъже и жени. Много от избраниците бяха със синини от побой, а по лицата на жените имаше следи от сълзи.