— Тези малки селца — каза той тихо. — Трийсет къщи и плаж. Мислиш си, че можеш да им устоиш. Проявяваш предпазливост. Хитрост. Но все едно си пъхнал пръст в гърлото на бутилка — колкото повече дърпаш, толкова повече се заклещва. Преди да се опомниш, вече си паднал в капана. Започва се от дреболии. Мислиш си, че не е важно. И после един ден осъзнаваш, че дреболиите са всичко.
— Не разбирам — казах му и се наместих по-близо. Сега мирисът на дюната беше по-силен: на карамфили и копър, и кайсиевият аромат на зановец, огрян от слънцето. Лицето на Флин все още беше наполовина скрито от смешната му шапка с провиснала периферия, прииска ми се да я отместя назад и да видя очите му, да докосна лъчистите бръчки над носа му. В джоба на роклята пръстите ми отново стиснаха мънистото, после се отпуснаха. Флин ме смяташе за красива. Мисълта за това беше стряскаща, като взрив от фойерверки.
Флин поклати глава.
— Задържах се твърде дълго тук — тихо каза той. — Мадо, нали не очакваш, че ще остана завинаги?
Може би очаквах: въпреки неспокойния му дух изобщо не си представях, че може да си тръгне. Освен това сезонът беше в разгара си, в Ле Салан за пръв път цареше такова оживление.
— На това ли му викаш оживление? — възкликна Флин. — И преди съм ходил на такива места край морето — живял съм на такива места. През зимата — мъртвило, през лятото — шепа хора — той въздъхна. — Малки селца. Малки хора. Потискащо е.
Сега цялото му лице потъна в сянка, виждах само устата. Бях очарована от формата й, плътността й, от дебелината на горната устна, от малките весели бръчици в ъгълчетата. Стъписването още ме заслепяваше като слънчеви петна върху ретините: Флин ме смяташе за красива. В сравнение с това думите, които изричаше, ми се струваха несъществени: пищни безсмислици, целящи да ме отклонят от по-важната истина. Протегнах се леко, решително и обхванах лицето му с ръце.
За миг усетих, че се колебае. Но кожата му пареше като пясъка под краката ми, очите му имаха цвят на морска утайка и аз се почувствах някак различна, сякаш подаръкът на Брисман съдържаше в себе си част от неговия чар, като за кратко ме превръщаше в друг човек.
Запуших възражението на Флин с уста. Той имаше вкус на праскови, вълна, метал и вино. Изведнъж сякаш всичките ми сетива се изостриха — долових уханието на море и дюни, писъците на чайките и шума на водата, и далечните гласове от плажа, и тихото шумолене на растяща трева, и светлината. Те ме омагьосаха. Аз се въртях — твърде силно, за да може оста вътре в мен да издържи, чувствах, че всеки момент ще се възпламеня като ракета и ще изпиша името си със звезди по слисаното небе.
Вероятно беше непохватно. Може би, но за мен стана леко, без усилие. Червената рокля се свлече от раменете ми сякаш от само себе си. Ризата на Флин я последва — отдолу кожата му беше светла, почти с цвета на пясъка — и той отвръщаше на целувките ми така, както човек пие вода след дълго лутане в пустинята, жадно, без да спре да си поеме дъх до мига, в който съзнанието започне да поддава. Никой от двамата не пророни и дума, докато не утолихме жаждата си, и накрая се опомнихме целите в пясък и пот, с полюшвана от вятъра суха трева над главите, а нагорещената бяла стена на бункера и искрящото море трепкаха като мираж.
Все още преплетени един в друг, ние се взирахме в тях, потънали в дълго, наелектризирано мълчание. Това променяше всичко. Знаех го, но ми се искаше да удължа мига колкото може повече, легнала с глава върху корема на Флин и ръка, преметната небрежно през раменете му. Исках да му задам хиляди въпроси, но знаех, че ако ги изрека, това би означавало да призная промяната, да се изправя срещу факта, че вече не сме просто приятели, а нещо далеч по-опасно. Чувствах, че той очаква от мен да разсея напрежението, може би да му подам репликата, над нас се виеха чайки, които пищяха и протестираха.
Никой не проговори.
46
В средата на месеца приливите донесоха горещи бури, но тъй като те се ограничаваха само с екстравагантни демонстрации на разсеяни светкавици и няколко силни нощни дъждове, търговията не пострада. Отпразнувахме успеха си с фойерверки, уредени от Флин и платени от Аристид в съдружие с кмета Пинос. Не беше като грандиозните спектакли, които могат да се видят по крайбрежието, но в Ле Салан със сигурност за пръв път се случваше подобно нещо и всички дойдоха да гледат. Три гигантски огнени колела, достижими единствено с лодка и проектирани да блестят над водата, се въртяха над Бушу. На дюната имаше бенгалски огньове. Фойерверките украсяваха небето с гирлянди от пищни огнени цветя. Цялата илюминация продължи не повече от няколко минути, но децата бяха запленени. Лоло не беше виждал фойерверки никога досега и докато Летисия и другите деца от континента бяха по-малко заинтригувани, всеки се съгласи, че това са най-хубавите фойерверки, които някога е имало на острова. Капюсин и Шарлот изпекоха празнични сладкиши, които да раздадат на публиката, малко дьовиноазри, рула, пържени понички с мед и палачинки, напоени обилно със солено масло.