Крайбрежие

— Лез Имортел не е подходящ за деца — обясни Габи. — Дъното е стръмно и има течение.

— Тук обаче е по-хубаво — каза Летисия, като тръгна да се спуска по скалистата пътека. — Има скали и всичко останало. Хайде, Петрол!

Кучето я последва с възторжен лай. Ла Гулю се изпълни с непривични звуци на детско въодушевление.

— Водата е още студена — казах аз и погледнах Летисия, която вече беше стигнала линията на прилива и ровеше с пръчка в пясъка.

— Няма страшно — намеси се Филип. — Познавам това място.

— Наистина ли? — сега, когато го виждах по-отблизо, забелязах, че прилича на местен, с типичните за острова черна коса и сини очи. — Извинете, но познаваме ли се? Изглеждате ми… познат.

Филип поклати глава.

— Едва ли ме познавате — каза. — Но може би познавате майка ми.

Той погледна някъде зад мен и се усмихна — много позната усмивка. Автоматично се обърнах.

— Бабо! — изпищя Летисия от брега и се затича нагоре. Водни пръски се разлетяха във всички посоки. Петрол започна да лае.

— Мадо — каза Дезире Бастоне със светнали очи, — виждам, че си запознала със сина ми.

Беше се върнал за Великденските празници. Заедно с Габи и децата бяха отседнали в бунгало зад Кло дю Фар и след срещата ни на пътя за Ла Усиниер Дезире се беше срещала с тях няколко пъти.

— Това е зен — обяви Летисия и с удоволствие захапа филия с шоколад от кошницата за пикник. — През цялото време съм имала баба и дори не съм знаела! Имам си и дядо, но още не съм го виждала. С него ще се видим по-късно.

Дезире ме погледна и едва забележимо поклати глава.

— Упорит стар глупак — каза тя с нежност. — Още не е забравил онази стара история. Но ние няма да се предадем.

Преустрояването на хангара беше почти завършено. Флин беше довел двама души от Ла Усиниер да помагат и работата напредваше бързо. Все още не се споменаваше кой ще плаща за това.

Когато заговорих с Аристид за разходите, той отговори философски:

— Времената се менят. Щом бащата ти използва усиниерци за работна ръка, това означава, че си е направил сметката. Иначе нямаше да ги наеме.

Надявах се да е прав. Не ми допадаше перспективата баща ми да задлъжнее на Брисман.

— Сега е изгодно да взимаш заем — весело каза Аристид. — Да инвестираш в бъдещето. Както вървят нещата, няма да ни е трудно да се издължим.

От думите му предположих, че той също беше взел пари назаем. Разбира се, сватбите на острова не излизаха евтино, а аз знаех, че той иска най-доброто за Ксавие и Мерседес. Чакаше само да определят датата. Пак се почувствах неудобно.

41

През първата седмица на юни училището затвори за лятната ваканция. Това по традиция слагаше началото на туристическия сезон и ние започнахме да следим пристигането на „Брисман 1“ с подновен интерес. На Лоло винаги можеше да се разчита да наглежда пристанището и двамата с Дамиен се редуваха да наблюдават крайбрежната алея с пресилено безгрижие. Ако някой забележеше интереса им, те просто не коментираха. Ла Усиниер се печеше кротко на слънцето, което беше станало жарко, наводненият преди време Кло дю Фар ожесточено пукаше под краката и правеше ходенето по него болезнено, а минаването с велосипед рисковано. „Брисман 1“ пристигаше ежедневно с шепа туристи на борда и Ле Салан се кипреше и суетеше като годеница, чакала твърде дълго да мине под венчило. Ние бяхме готови, повече от готови, имахме достатъчно време на разположение, за да размишляваме за това колко енергия и пари сме вложили в обновяването на Ле Салан и колко много сме заложили на карта. Нервите ни се изопваха.

— Сигурно не си раздал достатъчно обяви — зъбеше се Матиас на Аристид. — Знаех си, че трябва да изпратим някой друг!

Аристид се сопна:

— Раздадохме ги до една! Дори ходихме в Нант.

— Естествено, разхождали сте се из града, вместо да се грижите за бизнеса.

— Стар козел, хе! Аз ще ти покажа къде да си завреш обявите — Аристид побърза да стане, готов да замахне с бастуна. Матиас посегна да вземе стол. Можеше пак да се върне старата вражда, ако Флин не се беше намесил с предложение да отидат още веднъж до Фромантин.

— Така ще проверите какво става — кротко каза той. — Може би туристите се нуждаят от малко убеждаване.

Матиас погледна скептично.

— Няма да позволя на тия Бастоне да се разхождат до Фромантин за моя сметка — отсече той. Очевидно си представяше спокойното крайбрежно градче като място на разврат и изкушения.

— Можете да отидете и двамата — предложи Флин. — Да се държите под око.

— Това е умно.

Макар и неловко, сътрудничеството беше възстановено. Решено бе Матиас, Ксавие, Гислен и Аристид да се качат заедно на ферибота за Фромантин в петък сутринта. Петък е ден за туризъм, каза Аристид, началото на почивните дни. Рекламните табели бяха хубаво нещо, но не можеха да се сравнят с глашатай на трапа. В петък вечер, както четиримата обещаха, всичките ни проблеми щяха да свършат.

Това означаваше, че трябва да убием цяла седмица време. Чакахме нетърпеливо, старците на шах и бира при Анжело, по-младите на риболов край Ла Гулю, където уловът беше по-добър, отколкото на Поент.