Крайбрежие

Адриен и Марен обаче, както скоро научихме, щяха да отседнат в Лез Имортел. Момчетата можеха да останат в студиото с бавачката, но Марен имаше работа с чичо си и не знаеше колко време ще отнеме. Дебелия Жан като че ли не се трогна от новината и продължи да се храни по своя бавен, замислен начин, втренчил поглед в момчетата. Франк прошепна нещо на брат си на арабски и двамата се закискаха.

— Изненадах се, като видях тук онзи червенокос англичанин — каза Марен на Дебелия Жан, докато си наливаше вино. — Той приятел ли ви е?

— Защо, какво е направил? — намесих се аз, подразнена от киселия му тон.

Марен сви рамене и не каза нищо. Дебелия Жан сякаш изобщо не го беше чул.

— Все пак е свършил добра работа по лятната къща — безгрижно отбеляза Адриен. — Как само ще се забавляваме тук!

Довършихме обяда си в мълчание.

43

След пристигането на момчетата Дебелия Жан беше в стихията си. Седеше в двора и мълчаливо наблюдаваше игрите им или им показваше как да си направят лодки от останали парчета дърво и корабно платно, или ходеше с тях на дюните, където играеха на криеница във високата трева. Адриен и Марен се отбиваха от време на време, но рядко се заседяваха: работата на Марен, казваха, се е оказала по-сложна, отколкото са очаквали, и вероятно ще отнеме време.

Междувременно Ле Салан навлезе в летния си цикъл. Работата в селото беше почти завършена — почистени градини, в които от песъкливата почва стърчаха ружа, лавандула и розмарин, новобоядисани врати и капаци на прозорците, преметени улици и оплевени тротоари, къщи, светнали с охрените си керемидени покриви и прясно варосани бели стени. Празните стаи и приспособените набързо пристройки се пълнеха. Група туристи се бяха настанили на къмпинга край Ла Усиниер, но се разхождаха из Ле Салан заради дюните и пейзажа. Филип Бастоне и младото му семейство се върнаха за лятото и идваха в Ла Гулю почти всеки ден. Макар че Аристид още се държеше на дистанция, Дезире се срещаше там с тях и често я виждах да седи под сянката на голям чадър, докато Летисия се плискаше жизнерадостно в скалистите плитчини.

На земята зад малката си къщурка Тоанет беше направила неофициален къмпинг на половината от цената в Ла Усиниер и там вече беше опънала палатка млада двойка от Париж. Условията бяха примитивни — Тоанет имаше външна тоалетна и перално помещение плюс маркуч с кран за прясна вода — но пък имаше прясна храна от фермата на Омер, имаше бар на Анжело и, разбира се, плаж, все още с тънък слой пясък, но увеличаващ се при всеки прилив. След като камъните бяха покрити, слоят беше гладък и равен. Скалите отвъд линията на прилива осигуряваха сянка и завет. Имаше плитки заливчета и големи локви, които караха децата да пищят от възторг. Открих, че Летисия лесно се сприятелява със саланските деца. Отначало съществуваше известно подозрение — те рядко бяха виждали туристи и бяха предпазливи — но очарователният й подход към непознати скоро стопи тяхната резервираност. След една седмица стана обичайно да ги виждаме как тичат боси из Ле Салан, как ровят с пръчки в солния канал, как се търкалят и лудуват в дюните и Петрол ги преследва като обезумял. Кръглоликият сериозен Лоло беше особено запленен от нея и ме разсмиваше с това, че бе възприел градския й говор и имитираше произношението й.

Моите племенници не се присъединяваха към тях. Въпреки усилията на баща ми да ги държи близо до себе си, те прекарваха повечето време в Ла Усиниер. Там имаше детска площадка до киното и момчетата обичаха да играят на нея. Лесно се отегчават, казваше Адриен с извинителен тон. В Танжер са свикнали на много повече забавления.

Единственото друго дете, което като че ли не проявяваше интерес към плажа, беше Дамиен. Най-голям сред саланските момчета, той беше и най-резервиран: неведнъж го виждах сам да пуши цигара и да обикаля край скалите. Когато го попитах дали се е скарал с Лоло, той само сви рамене и поклати глава. Детски работи, заяви лаконично. Понякога просто имал нужда да бъде сам.

Донякъде му повярвах. Той бе наследил мрачния и обидчив нрав на баща си. Тъй като не беше общителен по природа, вероятно Дамиен смяташе за оскърбителен факта, че Лоло, доскоро най-преданият му приятел, го беше сменил така бързо, и то с Летисия, момиче от континента, едва осемгодишно. С известна изненада забелязах, че Дамиен все повече придобива маниери на възрастен, като имитира небрежната отпусната походка и вдигнатата яка на Жоел Лакроа и усиниерските му приятелчета. Шарлот отбеляза, че малкият Дамиен като че ли има повече пари, отколкото е редно за момче на неговата възраст. В селото се носеха слухове, че бандата има нов член, който се вози отзад на моторите. Още момче, както казваха.

Подозренията ми се потвърдиха, когато същата седмица го видях в Ла Усиниер пред кафене „Ша Ноар“. Бях отишла да посрещна „Брисман 1“ с малко нови картини за галерията във Фромантин и го забелязах да стои с Жоел и някакви други усиниерци и да пуши на слънце край алеята. Имаше и момичета: дългокраки млади създания с къси поли. Отново разпознах Мерседес сред тях.