Крайбрежие

— Ще отидем двамата. Аз ще стоя на кея и ще държа под око ферибота. Ти ще обходиш града. Мадо може да ти нарисува табели от двете страни, а и няколко обяви, а? Можем да отседнем в пансион за ден-два. Лесна работа, като да стреляш по кокошки в обор! — той се подсмихна със задоволство.

Ксавие беше по-малко ентусиазиран. Може би не искаше да оставя Мерседес без надзор дори за няколко дни. Но след като се беше запалил по идеята, Аристид бе неукротим. Той приготви малко багаж, като взе и рекламните табели, и пусна слух, че отива до континента по лична работа.

— По-добре усиниерци да не знаят за плановете ни отсега — обясни старецът.

Аз написах на ръка стотина малки обяви, тъй като нямах подръка необходимата техника, за да ги напечатам. Ксавие беше инструктиран да залепи по една обява на всяка витрина на магазин или кафене във Фромантин.

„ПОСЕТЕТЕ ЛЕ САЛАН

Непроменено от 100 години насам

Насладете се на превъзходната местна кухня

На незамърсения златен плаж

На топлото и дружелюбно гостоприемство

ЛЕ САЛАН —

ОТКРИЙТЕ РАЗЛИЧНОТО МЯСТО ЗА ПОЧИВКА!“

Текстът беше обмислен и преработен от Бастоне, Геноле и Просаж, докато накрая всички останаха доволни. Аз поправих правописните грешки. Пуснах слух, че Бастоне отиват на континента да навестят някакъв роднина в Порник, и се погрижих информацията да стигне до когото трябва. Кажеш ли нещо на Жожо льо Гоелан, новината тутакси ще обходи Ла Усиниер. Хората в Ле Салан вярваха, че докато усиниерци се усетят какво става, вече ще бъде късно.

Нападението ни щеше да ги завари напълно неподготвени. До лятото, каза победоносно Аристид, войната ще е свършила, преди още да е започнала.

39

Дойде Великден и „Брисман 1“ отново започна да се движи два пъти седмично. Това беше добре дошло за Ле Салан, защото след всички строителни работи и ремонти бяхме останали без материали, а никой не искаше да се разкрие, като поръча материали от Ла Усиниер. Аристид и Ксавие бяха приети добре във Фромантин, раздадоха обявите си и оставиха координати в местните туристически агенции. След седмица-две отидоха отново на континента, като този път стигнаха чак до Нант и раздадоха два пъти повече обяви. Ние, останалите, чакахме с тревога новините, като довършвахме последните работи по ремонта и се оглеждахме за шпиони от Ла Усиниер. Защото шпиони имаше. Жожо льо Гоелан беше забелязан да се навърта край Ла Гулю с бинокъл на врата, чуваше се рев на мотоциклети край селото, а Жоел Лакроа свикна да обикаля вечерно време из дюните, докато накрая някой не стреля по него с двуцевка, заредена със сол. Беше предприето разследване по случая, но както каза Ален на Пиер Лакроа с изражение на дълбока загриженост, много хора на острова имат пушки, така че е невъзможно да се хване злосторникът, дори ако приемем, че е от Ле Салан.

— Със същия успех може да е някой от континента — съгласи се Аристид. — Или дори от Ла Усиниер.

Лакроа присви недоволно устни.

— Внимавай, Бастоне — предупреди той.

— Кой, аз ли? — попита изненадан Аристид. — Едва ли мислиш, че аз имам нещо общо със стрелбата по сина ти.

Това повече не се повтори. Може би Лакроа беше говорил със сина си или пък усиниерци бяха твърде заети с приготовления за новия сезон, но в Ла Усиниер цареше странно спокойствие за това време на годината. Дори бандата с мотори се изгуби някъде.

— И това е добре, хе! — каза Тоанет, която държеше пушка, заредена със сол, до входната врата, точно до купчината дърва. — Само да припарят тия хулигани, ще изпразня двете цеви в задниците им.

Сега за пълния триумф на Аристид липсваше само едно: официално обявяване на годежа между внука му и Мерседес. Имахме основания да го очакваме: двамата бяха постоянно заедно, Ксавие занемял от възхищение, а любимата му хладнокръвно предизвикателна, издокарана в прилепнали дрехи, които привличаха погледите. Това само по себе си беше достатъчно, за да накара хората в селото да говорят. По-важното обаче беше, че Омер одобряваше двойката. Макар да беше ревнив родител, той не криеше симпатиите си. Момчето има бъдеще, заявяваше той самодоволно. Саланец по душа, човек на място. Уважава по-старите. И има достатъчно пари, за да подхване нещо свое. Аристид вече беше дал на Ксавие някаква сума — слуховете тук се разминаваха, но се говореше, че старецът е скътал достатъчно пари, — за да започне нещо сам, а и момчето бе доста напреднало в ремонта на изоставеното бунгало, което преди беше най-проста колиба, и скоро можеше да се премести там.

— Време е да се задоми, хе! — казваше Аристид. — Ние не ставаме по-млади, а аз искам да видя правнуците си, преди да умра. Само Ксавие ми остана след горкия Оливие. На него разчитам да запази името ми.

Мерседес беше хубаво момиче, саланка. Омер и Бастоне бяха приятели от години. А и Ксавие е луд по нея, казваше Аристид със сладострастна искрица в очите, така че внуци ще има.