Ковачница на мрак

„Гражданска война.“ Никой не смееше да изрече двете думи на глас, но всички се подготвяха за нея. Беше безумие. Според Раскан в цялата бъркотия нямаше нищо, което да изглежда непреодолимо. Каква беше тази власт, която толкова много като че ли бяха решени да сграбчат? Освен ако не държиш нечий живот в ръката си — или заплахата за него, — беше безсмислено. А ако всичко се свеждаше до тази проста, груба истина, то що за страст изгаряше всички, които толкова жадуваха за власт? Кой сред всички онези глупаци, бръмчащи из знатните дворове на кралството, щеше да е толкова дързък или честен, за да заяви: да, точно това искам. Властта над живота и смъртта на колкото може повече от вас. Не я ли заслужавам? Не съм ли си я спечелил? Няма ли да я взема?

Но Раскан беше само обикновен сержант. Не притежаваше проницателния ум на Сагандер или на лордовете, дамите и висшите слуги на Куралд Галайн. Явно му убягваше нещо и мислеше простовато като глупак. Във властта имаше нещо повече, отколкото можеше да схване. Знаеше само, че животът му всъщност е в ръцете на някой друг и че може би има някакъв шанс за избор в това. Но и да беше така, той нямаше достатъчно мъдрост или ум да го види.

Момчето беше смълчано, както винаги, когато поведе привидно кроткото животно по меката разровена земя.

— Забележи високия гръб на седлото, Аратан — заговори Раскан. — По-висок е, отколкото си свикнал, но не е толкова висок, че да ти прекърши гръбнака като пръчка, щом връхлетиш в боен строй. Не, по-добре да те изхвърли, отколкото това. Тогава поне имаш някакъв шанс, ако оцелееш след падането. Не голям, но все пак. Това обаче не е твоя грижа засега. Просто искам да го разбереш. Това е боен кон и такъмите му са различни. Чашковидните стремена, раздвоеният рог. Във всеки случай няма да носиш пълна броня. Лордът има други идеи за това и ако изобщо се сблъскаме с конница, ще я заобиколим отдалече. Няма да позволим да ни изкормят като добитък.

Очите на Аратан се плъзнаха покрай Раскан към четиримата Погранични мечове, насядали на един от дънерите покрай тренировъчното поле. Сержантът също погледна натам и отново се обърна към момчето.

— Тях ги остави. Трябва ми и очаквам вниманието ти.

— Да, сър. Но защо са вдигнали палатки? Не са ли добре дошли в двора?

— Това си е техен избор. Те са диваци. Сигурно не са се къпали от години. Гледай мен, Аратан. Значи тези бойни коне са специална порода. Не просто поради големината, но и заради нрава си. Повечето коне по-скоро ще се убият, отколкото да наранят някого от нас — е, нямам предвид хапанията и по някой случаен ритник, или вдигането на задни крака в паника и прочее. Това е само случайно или при лошо настроение. Трябва да запомниш това. Тези животни са грамадни в сравнение с нас. Само с тежестта си биха могли да ни смажат, да ни стъпчат, да ни направят на каша от месо и кости. Но не го правят. Покоряват се. Един покорен кон обаче е уплашен кон, уплашен от нас имам предвид. Един покорен кон е питомен и страхът е заменен с доверие. Сляпо доверие понякога. Идиотско доверие. Точно така е.

— Виж, един боен кон е друга работа. Да, все пак си господарят му, но дойде ли битка, биете се двамата и се биете като партньори. Животното е отгледано да мрази врага, а този враг изглежда точно като теб и мен. Тъй че при близък бой как различава конят? Приятел и враг? — Изчака и видя как Аратан примига, щом осъзна, че въпросът не е риторичен.

— Не знам.

Раскан изсумтя.

— Добър, честен отговор. Работата е, че всъщност никой не знае. Но проклетите му животни са безпогрешни. Дали напрягането в мускулите на ездачите им подсказва от коя посока идва опасността? Може би. Според някои е така. Или навярно Бягащите псета са прави, като казват, че има връзка между душите — душата на ездача и душата на коня. Кръвно обвързване или каквото е там. Няма значение. Това, което трябва да разбереш, е, че ще изковете нещо заедно, докато не започнете да разчитате само на инстинкта. Ти ще знаеш накъде отива животното и то ще знае накъде искаш да отиде. Просто така става.

— Колко време отнема, сержант?

Раскан беше виждал тази лишена от всякаква страст твърдост, появила се сега в очите на момчето.

— Е, точно това е важното. И за двама ви. Не можем да определим колко време е нужно. Тъй че, от днес насетне, просто ще видим как върви. Само не очаквай да яздиш тази кобила повече от левга или две на ден. Но ще я водиш и ще се грижиш за нея. Много хора твърдят, че от кобилите не ставали добри бойни коне. Лордът смята друго. Всъщност той разчита на оная стадната работа с конете, а и язди жребеца, господаря на стадото. Разбираш ли какво ти казвам?

Аратан кимна.