Ковачница на мрак

— Това не означава нищо. Ако бях пожелал, можеше сега да се рея пред вас като птица или може би пеперуда. — После се намръщи. — Но вие я наричате родена от Витр. Двама азатанаи се отправиха да проучат загадката на онова разяждащо всичко море. Може би е една от тях.

— А силата, която тя разкри, също ли не ти говори нищо?

— Само това, че беше необичайно непредпазливо, съвсем неприсъщо за азатанаи. Има забрани срещу такава крещяща намеса.

— Защо?

— Нездравословно е за един азатанай да си навлече негодуванието на друг азатанай.

— И тъй наречената Т’рисс е направила това?

— Така изглежда, Първи сине.

— Доста пасивен си в негодуванието си, Гризин Фарл.

— Не на мен са се натрапили, тъй като тайстите не попадат под моето влияние.

Емрал ахна, щом осъзна последствията от този коментар. Погледна към Майка Тъма и стъписана видя изненадата, изписана на лицето ѝ.

Аномандър стоеше като прикован на стена, макар да го обкръжаваше само празният въздух. Изведнъж сърцето на Емрал се стегна от болка за Първия син. Той впи очи в Майка Тъма.

— Най-сетне намирам горчивата истина за моята титла, Майко. Искаш да имаш син, но в пелени и безпомощен, мислещ само за сладкото мляко на гръдта.

— Не мога да ускоря другояче порастването ти, Първи сине.

— Но се отвращаваш от моя дъх.

— Само от язвителните думи, които той носи.

— Значи ли това, че си азатанаи, Майко, измамно предрешена в тялото на жената тайст, която някога всички познавахме?

— Аз съм онази жена — отвърна тя — и никоя друга.

— Къде е твоят страж тогава, или е превърнал плътта си в самия мрак?

— Тези въпроси са без значение — заяви Майка Тъма. — Призовах те, Първи сине, за да те пратя при лорд Урусандер. Искаме да знаем истината за мотивите му. — Помълча, след което добави: — Не желаеше ли точно това?

— Ще тръгна срещу Урусандер — отвърна Аномандър. — Щом пристигне легион Хуст.

— Не ги чакай — рече тя. — Тръгни към него начаса, възлюбен сине. Срещни се с него.

— За да застана близо до него, Майко, би трябвало да нося вериги тежки като планина, за да задържат ръцете ми от меча на кръста ми. Но пък дали не ще е по-добре, ако просто се разоръжа извън командната му шатра, коленича и му предложа врата си?

— Не вярвам, че той по какъвто и да е начин е отговорен за убийствата на лорд Джаен и дъщеря му. Погледни го в очите, докато ти казва същото, и двамата бихте могли да обърнете гнева си срещу истинските убийци.

— Ренегати от разформировани части? Или искаш да предложа жалката възможност за Отрекли се с благородна кръв на ръцете?

— Изглежда, че трябва само да търпя презрението ти. Това, навярно, е жалбата на всяка майка.

Аномандър извърна очи.

— Презрението ми, Майко, още не се е събудило. Всъщност виждаш пред себе си един спящ мъж, все още потънал в нощта и в неспокойни сънища. Потръпна ли, това е само знак за моята безпомощност. Простена ли, това е само звук безсмислен. Докосване на пръсти не ще ме измъкне от съня, тъй че копнея за острата захапка на ножа. Единственият въпрос, който остава, е: кой ще държи този нож?

— Ако допускаш, че Урусандер е толкова коварен — каза Майка Тъма, — значи вече сме изгубени.

— Той приюти Синтара — каза Аномандър. — Нов култ изгрява в Нерет Сор. Застава срещу теб тъй както изгряващото слънце се опълчва на нощта. Тъй че се чудя, Майко, колко още ръкавици трябва да бъдат хвърлени в нозете ти?

— Иди при него, Първи сине.

— Не е нужно — отвърна Аномандър. — Той се подготвя да тръгне в поход срещу Карканас. Трябва само да почакаме да потропа на портите на Цитаделата. — Тръгна към вратата. Преди да посегне към бравата, погледна през рамо към Майка Тъма. — Чух съвета ти, Майко. Но това, което правя сега, е в защита на Карканас.

Вратата тихо се затвори след Първия син. Емрал помисли да го последва, но нещо я задържа. Остана срещу Майка Тъма, ала не можеше да измисли какво да каже.

Гризин Фарл въздъхна.

— Осиновеният ви син е труден мъж.

— Ако имах друг път, по-безболезнен за него, щях да съм го избрала.

— За всички ви, предполагам.

Но тя поклати глава.

— Готова съм да понеса това, което предстои.

— Навличате си самотно съществуване — каза Гризин Фарл и погледна с тъга Майка Тъма.

Изведнъж на Емрал ѝ се стори, че Майка Тъма се преобрази в нещо по-твърдо от камък, а след това също толкова бързо сякаш се стопи, докато не стана почти безтелесна.

— Азатанай, след това, което ми разказахте за събитията, ставащи на запад… само чрез самота мога да гарантирам дълго съществуване и роля във всичко, което предстои. — Погледът ѝ се измести от Гризин Фарл към Емрал. — Висша жрице, превърнете своето богослужение в неотменно признание пред неизвестното и неведомото. С упование и приемане на тайнството хаосът, обитаващ всички нас, става спокоен, докато самото море не се превърне в кротко огледало с ведро отражение.

Емрал погледна азатаная, а след това вниманието ѝ отново се насочи към Майка Тъма.

— Не виждам никакъв извор на сила в такова отстъпване, Майко.