Ковачница на мрак

Последното твърдение бе измислица на най-лошите от обитателите на Цитаделата, макар че по природа такива хора не бяха рядкост тук. Понесла раните от хиляди малки ухапвания, веднъж тя бе огласила това оплакване пред историка, а той просто кимна и каза не само за това време и място, но и за безброй други: „Обичайно е за дребните душици да омаловажават достиженията и статута на онези, които във всяко отношение ги превъзхождат. Висша жрице, те са дивите псета в гората, винаги готови да скочат на обърнатия гръб, но бързо джафкат и бягат, когато плячката им покаже зъбите си.“ Тя помисли за миг над аналогията, а след това отвърна: „Когато са се събрали достатъчно такива псета, историко, биха могли да не побегнат от обкръжения звяр, а да покажат зъбите си. Тъй или иначе, всяко мнение за превъзходство подлежи на оспорване.“ А той каза: „Нямам предвид такива неща като титли или богатство, или дори власт, когато говоря за превъзходство, висша жрице. Говоря за нещо по-ефимерно. За да намерите наистина превъзхождаща личност, проследете псетата. Или, още по-добре, проследете дирята кръв. Никаква друга преценка не е нужна, освен да наблюдавате злобата на настървените зверове, и сама ще видите обсадения враг.“

Така ли бе подгонен от псетата и мъжът до нея? Почти нямаше съмнения в това. И нямаше ли нещо вярно в твърдението, че изковаването на оръжието все още не е пълно? Резецът бе добре наточен, несъмнено, и лезвието беше лъснато до съвършенство. Но все още не принадлежеше на Аномандър, колкото и твърдо да бе настоявал Хуст Хенаралд, че оръжието приляга за ръката на само един мъж.

Стигнаха до вратата и Емрал се отдръпна.

Но Аномандър каза:

— Моля да присъствате вътре, висша жрице.

— Първи сине, мисля, че желанието на Майка Тъма…

— Ще говорим за вярата, висша жрице. Уведомен съм, че Висша жрица Синтара вече е в центъра на култ, който пряко се противопоставя на култа на Майка Тъма. След като тя е под защитата на лорд Урусандер, проблемът е религиозен, както и политически.

Тя извърна очи.

— Не знаех за това развитие, Първи сине. — Пое си дълбоко дъх и добави: — Но не съм изненадана. Не и по отношение на амбициите на Синтара. Все пак ролята на Урусандер в това ме обърква.

— Не само вас.

Тя отвори вратата и влязоха в Залата на Нощта.

Тъмнината не скриваше нищо. Майка Тъма седеше на трона. На няколко крачки от нея стоеше азатанаят, Гризин Фарл, който сега се отдръпна встрани и се поклони на Аномандър и Емрал с едва доловима усмивка.

Лорд Аномандър започна, без да губи време:

— Азатанай, уверявам ви, че не изпитвам неразумна неприязън към чужди съветници в този двор. Но все пак се чудя какво ценно можете да ни предложите, след като сме се събрали тук, за да обсъдим мерките, които трябва да предприемем, за да не допуснем владението ни да се разпадне. Наследството на азатанаи по този въпрос е не по-малко съмнително, отколкото ако на ваше място стоеше джагът.

— За съжаление, Първи сине — отвърна Гризин Фарл, — съгласен съм с вас. Въпреки че един джагът би могъл да се окаже по-мъдър от мен и ако можех да намеря някой наблизо, който да застане в тези изтъркани мокасини, щях да дам на горкото същество добър повод да се надсмее над моята самонадеяност.

— Какво тогава ви задържа тук? — попита Аномандър.

— По титла съм прочут като Закрилника, но този аспект е нежелан. Явявам се където най съм нужен, но и в надеждата най-сдържан. Самото ми присъствие тук е горчив коментар за положението ви, уви.

В тези думи имаше предизвикателство, но Аномандър просто кривна глава, сякаш преценяваше азатаная в нова светлина.

— Заварихме ви да се грижите за Кадаспала. Дори тогава сякаш можехте да превърнете ръцете си в пранги, които да се стегнат на китките му, за да спрете това негово ужасно самоосакатяване. Но вие закъсняхте.

— Така е, Първи сине.

— Значи ли това, че заставате сега пред нас, за да заявите, че вече е прекрачен един праг?

Емрал забеляза как Майка Тъма следи двамата и как най-сетне в очите ѝ се е появила тревога.

Гризин Фарл се намръщи.

— Отговорих ви искрено.

— Майко Тъма — каза Аномандър. — Разбрахте ли това?

— Не — отвърна тя. — Изглежда, съм задала погрешните въпроси на нашия гост. Споходи ме объркване, Първи сине, с подвеждащи мисли за последната азатанаи, застанала пред мен.

— За която не знаем нищо. От името на речния бог ли говори тази Т’рисс? Спазарихте се с онзи съперник и спечелихте от него жертването на хиляда души?

— Оскърбяваш и двама ни — сряза го Майка Тъма. — Спазарихме мир между нас.

— И какво бе естеството на тази размяна?

— Нищо веществено.

— Що за мир е тогава? Да го опиша ли? Гората на север може все още да гори, но колибите със сигурност са усмирени. Това би могло да се изтъкне като благодат на мира, един вид.

— Ние не предизвикахме смърт между нас!

Емрал видя как богинята потрепери от гняв, но Аномандър сякаш остана безразличен. Заряза официалностите и попита:

— Гризин Фарл, какво знаеш за тази Т’рисс?

— Не познавам азатанаи под това име, Първи сине.

— Имаш ли описанието ѝ?

Гризин Фарл сви рамене.