Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

— В известен смисъл всичко изглежда съвсем естествено. Може би прекалено естествено. Никакви смехове, нито пък усмивки, всички са сериозни и посветени на работата. Точно тази дума ми хрумна, докато ги гледах — посветени. И това не е никак естествено. Приличаха ми на членове на някаква комуна, готови да се захванат с жътвата.

— Както е тръгнало, май няма да хванем голяма риба в този вир — рече Шефа, — но нали е дълъг пътят на човека към славата. Все пак, проблемът изглежда е доста по-сериозен, отколкото предполагаш.

— Така ли? — Перюджи внезапно беше на щрек, съсредоточен във всяка дума, идваща от другия край на жицата.

— Днес ми се обадиха отгоре — заговори Шефа. — Специален сътрудник на Човека. Поискаха да узнаят, дали някой от нас не си пъха носа в работата на Хелстрьом.

— Охо! — поклати глава Перюджи. Това обясняваше защо Хелстрьом се държи толкова уверено. Как ли този дребен доктор по насекомите е стигнал толкова нависоко?

— И вие какво направихте? — поинтересува се Перюджи.

— Излъгах — отвърна с безизразен глас Шефа. — Казах, че трябва да е бил някой друг, защото не знам нищо за това. Обещах обаче, да проверя, дали някой от моите сътрудници не е проявил самоинициатива.

Перюджи се загледа замислено в стената. Срещу кой се бяха изправили този път?

— Ако ни потрябва жертва, винаги можем да им подхвърлим Меривейл.

— Хрумна ми и тази възможност.

„И тази!“ — помисли си Перюджи.

Но Шефа не му остави време за тревожни мисли.

— Разкажи ми сега, с какво се занимават в чифлика.

— Снимат филми за насекомите.

— Това го чух още вчера. Нещо друго?

— Не съм съвсем сигурен какво точно правят, но имам известни подозрения къде го правят. Под хамбара-студио има мазе, където са разположени гардеробната и други подобни помещения, които на пръв поглед изглеждат съвсем обикновени. Но между хамбара и къщата има тунел. Минахме по него, когато се отправихме да обядваме в къщата. А, освен това, там ни чакаха няколко доста странни госпожици. Четири на брой, хубави като кукли, но въобще не говорят — дори когато ги запиташ нещо.

— Какво?

— Не говорят. Сервираха ни и изчезнаха. Хелстрьом обясни, че тренирали някакви особени акценти и учителят им наредил да не произнасят нито дума, освен ако той не присъства там, за да ги поправя.

— Звучи доста логично.

— Така ли? На мен пък ми се стори странно.

— Поддържаше ли връзка с Джанвърт и останалите?

— Не. Стана като вчера. Държаха се ужасно любезно и ми обясняваха всичко. Радиосмущения и други подобни. Ще бъда ли така добър, да не им създавам главоболия?

— Никак не ми харесва идеята, да прекъсваш радиосигнала докато си вътре. Ако нещо стане… май ще е по-добре да поставиш Миърли или ДТ за заместник, вместо Джанвърт.

— Успокойте се. Те почти ми намекнаха, че с мен всичко ще бъде наред, ако играя по техните правила.

— Как го направиха?

— Хелстрьом се постара да ми обясни колко се разгневявал, когато по някакви причини изоставали в програмата. Казаха ми да не се откъсвам от водача и да не им се пречкам.

— Кой ти беше водачът?

— Някакъв дребосък на име Салдо, не по-голям от нашия Джанвърт. Страшно мълчаливо хлапе. И нито помен от дамата, която ми подхвърлиха вчера.

— Дзюл, уверен ли си, че не си внушаваш…

— Уверен съм. Май сме в задънена улица. Според мен трябва да докараме ФБР, или щатската полиция и да ги пуснем по околните хълмове.

— Дзюл! Не ме ли чу, като ти казах за обаждането отгоре?

Перюджи се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Шефа ставаше опасен, когато гласът му придобиваше този спокоен, логичен оттенък. Значи имаше още нещо, освен споменатия разговор. Противникът бе надигнал глава.

— Не можем да искаме помощ за случай, който не съществува — добави Шефа.

— Знаете ли, че пуснах молба по канала — за помощ от ФБР?

— Знам, прехванах го и го анулирах. Тази молба не съществува.

— Има ли някаква възможност да огледаме чифлика от въздуха?

— Защо?

— Тъкмо исках да обясня. Между студиото и къщата има тунел. Интересува ме, дали в района са прокопани и други тунели. В геоложки проучвания вероятно разполагат с необходимата техника.

— Не мисля, че можем да поискаме подобна услуга, без да се разкрием. Все пък, ще проверя. Може би има друг начин. Мислиш, че може да са разположили лаборатории или нещо подобно под хамбара?

— Да.

— Виж, това е идея. Имам приятели в петролния бизнес, които са ни задължени за някои услуги.

— Но съветът…

— Дзюл! — в гласа се долавяше нескрито предупреждение. С други думи — не подлагай на съмнение моите способности.

— Съжалявам, Шефе — рече Перюджи. — Само че, всичко това страшно ме тревожи. През целия следобед едва се сдържах да не си събера багажа и да се махна от тук. Има някакъв ужасно неприятен животински мирис в този чифлик… и въобще мястото навява лоши мисли. Проблемът е, че не мога да определя какво точно буди тревогата ми, освен фактът, че няколко от хората ни изчезнаха там.

Гласът на Шефа придоби покровителствена, бащина нотка.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука