Кошерът на Хелстрьом

Тя погледна към Перюджи, сякаш едва сега го забелязваше и запита:

— Кой е този?

— Това е мистър Перюджи — поясни Хелстрьом и в гласа му се долови предупреждение. Какво бе намислила Фанси?

— Здравейте, мистър Перюджи — рече тя с изтънял глас и се приближи до него. — Аз съм Фанси.

Хелстрьом я разглеждаше внимателно. Какво наистина бе намислила? Той пое дълбоко въздух през носа си — от една страна за да потуши гнева си, а от друга за да провери някои съмнения и веднага установи, че Фанси си бе инжектирала размножителен стимулант. Опитваше се да възбуди Перюджи! Но защо? Очевидно обаче, беше постигнала известен ефект. Перюджи беше привлечен от Фанси и неспособен да обясни причината за този мълниеносен магнетизъм. Външните рядко си даваха сметка, че в подобна ситуация всичко се диктува от хормоните. Крафт изглежда също си бе позволил моментна слабост, но Хелстрьом му даде сигнал с ръка за да го предупреди. Все пак изминаха няколко секунди, преди Крафт — напуснал отдавна Кошера и позабравил навиците си — да се вземе в ръце. Перюджи обаче, не показваше никакви признаци на възстановяване.

Хелстрьом се двоумеше, да позволи ли на всичко това да продължава. Фанси играеше опасна игра, при това действаше без предварителни инструкции. Без съмнение, би било голям успех да включат гените на Перюджи в общия генетичен басейн на Кошера, но…

Перюджи беше като вцепенен. Не можеше да си спомни някога да е бил завладяван от по-силно и по-внезапно сексуално желание. Жената също го почувства. Тя буквално изгаряше за него. За миг се зачуди, дали не бяха му направили нещо, но после отхвърли тази мисъл. Вероятно в случая ставаше дума за онази странна комбинация от хормони, за която говореха, че се получавала понякога. После осъзна — с известно забавяне — че Фанси го питаше дали възнамерява да остане и през нощта.

— Да, но в града — отвърна не без усилие Перюджи.

Тя погледна към Хелстрьом.

— Нилс, защо не поканиш мистър Перюджи да преспи при нас?

— Мистър Перюджи е тук по работа — рече Хелстрьом. — Вероятно ще предпочете да се върне в стаята си.

Единственото, което искаше Перюджи, беше да прекара нощта с тази възхитителна жена, но в този миг почувства първите вътрешни тревожни сигнали.

— Ама че си старомоден — заяви Фанси на Хелстрьом. После отново погледна Перюджи право в очите. — С филми ли се занимавате, мистър Перюджи?

Той направи отчаян опит да разчупи обгърналата го атмосфера на непреодолимо желание, опита се да мисли.

— Не. Аз… аз, хъм, търся едни приятели, колега и неговата съпруга, които са изчезнали някъде в този район.

— О, надявам се, че не ги е сполетяло нещо неприятно — заяви тя.

Хелстрьом се надигна решително и застана до Перюджи.

— Фанси, имаме програма, която трябва да спазваме.

Перюджи се помъчи да оближе устни с език, устата му бе пресъхнала, а тялото му трепереше. Каква възхитителна сладка женичка! Дали не са й наредили, да си поиграе с него?

Хелстрьом погледна замислено Крафт, питайки се да не изкарат ли Фанси насила от стаята. Тази смахната женска наистина си беше инжектирала стимуланти! Какво беше намислила? Той се опита да й заговори със спокоен, но настоятелен глас:

— Фанси, най-добре веднага се връщай при снимачния екип. Кажи на Салдо, че искам първо да се захване с най-важното, а на Ед предай, че ще дойда навреме за повторните снимки.

Фанси отстъпи крачка назад, очевидно успокоена. Беше хванала този Перюджи на въдицата и вече нямаше да го изпусне. Едрият мъж неволно понечи да я последва в мига, когато се отдалечи от него. Нямаше да я забрави.

— Ама и ти мислиш само за работата — произнесе тя. — Сякаш си някакъв скучен стар работник.

Хелстрьом почувства, че му се присмива.

Въпреки това Фанси се подчини на заповедта, изглежда кошерното възпитание си каза своето. Тя се обърна към вратата, приближи се до нея, като погледна мимоходом Крафт, спря на прага и извърна очи към Перюджи. След това се усмихна на Външния с предизвикателна, подканваща усмивка, вдигна вежди присмехулно към Хелстрьом и излезе, затваряйки безшумно вратата зад себе си.

Перюджи се изкашля за да прочисти гърло.

Хелстрьом го наблюдаваше внимателно. Несъмнено Перюджи все още не беше в състояние да се овладее и нищо чудно, като се има пред вид, че Фанси бе подготвила добре атаката си. Защото, осъзна Хелстрьом, това си беше чиста атака. Стопроцентова. Фанси беше излязла на лов за Перюджи, с единствена цел да се кръстосва с него.

— Тя е… много красива жена — рече дрезгаво Перюджи.

— Искате ли да се преместим в къщата за да пием по чашка кафе? — предложи Хелстрьом, завладян от неочаквана симпатия към Перюджи. Бедното диво същество нямаше и най-малка представа какво се е случило с него.

— Много любезно от ваша страна — отвърна Перюджи. — Но все пак бих желал да разгледам вашето студио.

— Не ви ли стига това отвън?

— Само то ли е?