Конго

„С всеки човек, открил нов животински вид, се случва нещо странно“ пише лейди Елизабет Фростман през 1879 година. „Той изведнъж забравя семейството си и приятелите си, всички най-близки и скъпи хора; забравя колегите си, подкрепяли професионалните му усилия; по най-жесток начин забравя родителите и децата си; накратко, всички онези, които са го познавали до момента, в който го е обсебил демонът, наречен Наука, се изпаряват мигновено от главата му.“

Лейди Фростман го изпитва на собствения си гръб, защото пише тези редове току-що след като съпругът й я зарязва след откритието си на норвежкия синкав тетрев през 1978 година. „Напразно“, отбелязва тя, „човек се пита какво толкова голямо значение има фактът, че някой е открил още една нова птица или животно, след като творенията Господни са безброй, а Линей ги оценява на милиони. Такъв въпрос остава без отговор, защото откривателят е стъпал вече на пиедестала на безсмъртните, или поне така си го представя, и той вече не е подвластен на усилията на обикновените около него хора да го отклонят от пътя, който е поел.“

Разбира се, Питър Елиът с възмущение би отхвърлил всяко обвинение, че собственото му поведение напомня това на шотландския разпътен благородник. И въпреки това перспективите за по-нататъшното изследване на Зиндж вече загубиха всякакъв интерес за него; не го вълнуваха повече нито диамантите, нито съновиденията на Ейми; единственото му желание беше да се завърне у дома със скелета на новата маймуна, за да удиви колегите си по света. Изведнъж си спомни, че няма фрак, и се замисли дълбоко с какви ли дрехи ще се облече при тържествените случаи; пред очите му изникна бъдещата класификация на трите африкански видове маймуни:

Pan troglodytes, шимпанзето

Gorilla gorilla, горилата

Gorilla elliotensis, новият вид горила

Дори и в крайна сметка категорията на видовете и името да бъдеха отхвърлени, той щеше да е постигнал далеч повече, отколкото повечето учени изучаващи приматите биха могли да мечтаят.

Елиът беше като заслепен от собствените си перспективи.

Впоследствие всички бяха наясно, че през онова утро никой не беше мислил със собствената си глава. Когато Елиът поиска да изпрати в Хюстън записа на дишането на горилите през нощта, Рос отвърна, че това е тривиална подробност, която може да почака. Елиът не прояви особена настойчивост; по-късно и двамата горчиво съжаляваха за това.

Дори и когато дочуха грохота на експлозия в далечината, подобна на артилерийския огън преди няколко дни, те пак не обърнаха нужното внимание. Рос предположи, че това бяха войниците на генерал Мугуру, преследващи племената Кигани. Мънро й обясни, че битката се водеше на най-малко петдесет мили от тях, разстояние прекалено голямо, за да го преодолее какъвто и да е звук, но не предложи някакво друго обяснение за шума.

И тъй като Рос пропусна сутрешния разговор с Хюстън, то тя не успя да научи за настъпилите през последните часове промени в геологическите структури, които биха придали ново значение на експлозивните детонации.

Усетът им за опасността беше притъпен от технологията, триумфирала предната нощ; бяха обзети от чувството за непреодолима мощ. Единствено Мънро не се поддаде на измамните настроения. Той провери оставащите боеприпаси. Резултатите бяха повече от обезсърчаващи.

— Тая лазерна система е прекрасно нещо, но тя изразходва мунициите така, сякаш след нея ще има потоп — произнесе Мънро. — Снощи сме изпукали половината боеприпаси.

— Какво трябва да направим? — запита Елиът.

— Надявах се ти да ми дадеш отговор на тоя въпрос — отвърна Мънро. — Нали изследва телата.

Елиът им предаде научното си мнение, че са се сблъскали с нов вид примати. Той сумира анатомичните си открития, подкрепящи твърденията му.

— Всичко това е великолепно и така нататък — коментира Мънро. — Мен обаче ме вълнува всъщност как действат нашите приятелчета, а не как са устроени. Ти самият го каза — горилите са дневни животни, а тези тук са любители на нощния живот. Горилите обикновени са срамежливи животни, които избягват хората, докато тези тук са точно обратното. Защо?

Елиът беше принуден да признае, че не знае.

— Мисля, че няма да е зле да си поблъскаме главите над отговора на този въпрос, особено ако погледнем останките си от боеприпасите — каза Мънро.

2. Храмът

Най-логичното място да започнат търсенето на отговора беше храмът с огромната и заплашителна статуя на горилата. Следобедът се върнаха и откриха зад нея поредица от дребни помещения с кубична форма. Рос предположи, че това са били килиите на монасите, служещи на култа към горилите.

Тя предложи едно изчерпателно обяснение.

— Горилите от околната джунгла са тероризирали хората на Зиндж, които са правели жертви, за да ги умилостивят. Монасите са представлявали отделна класа, отделена от обществото. Виж тук, пред входа към коридора с килиите има едно малко помещение. Тук е стоял страж, поставен да държи хората настрани от монасите. Това е било цяла система от вярвания.

Елиът не беше убеден, нито Мънро.