Конго

Китайците оказваха значителна финансова помощ на Африка. В края на шейсетте по-голямата част от двата милиарда долара чуждестранна помощ беше погълната от африканските нации. Друга сума същата по размер беше изразходвана тайно; през 1973 година Мао Цзе-дун публично се оплака за сумата, която похарчил при опитите си да събори заирското правителство на президента Мобуту.

Китайската мисия в Африка беше предназначена да възпира руското влияние, но след Втората световна война китайците намразиха до смърт Япония и желанието на Мънро да изпревари евро-японския консорциум срещна добро разбиране у тях. За да отпразнува съюза, Мънро бе донесъл три изцапани със смазка кашони от Хонконг.

Главните китайски агенти в Африка, Ли Тао и Лиу Шу-уен, бяха и двамата от провинция Хунан. Безвкусната африканска храна не разкрасяваше живота им и те с благодарност приеха подаръка на Мънро, състоящ се от кашон дървесна гъба, каса лютив бобен сос, и кашон пастет от чили с чесън. Фактът, че тези подправки произхождаха от неутрален Хонконг, а не бяха долнокачествени имитации произвеждани в Тайван, беше важен пункт; така или иначе, подаръкът се оказа изключително подходящ при последвалата размяна на информация.

Служителите на НКИА подпомогнаха Мънро с проверката на документация, определено трудно за доставяне оборудване и забележително подробна информация за условията покрай североизточната заирска граница, тъй като те подпомагаха нахлуването на танзанийските войски в Уганда. Китайците го бяха предупредили, че реките в джунглата са придошли и има наводнения, и го бяха посъветвали да се сдобие с балон, за да прекосява реките и наводнените области. Мънро обаче не се впечатли от съвета им; и в действителност той си имаше план как да се добере до набелязаното място без изобщо да прекосяват каквито и да било реки. Как обаче, китайците дори и не можеха да си представят.

В 10 часа вечерта на 16 юни фокерът спря да зареди с гориво на летището Равамагена, до Кигали в Руанда. Местният служител по управлението на полетите се качи на самолета с бележник и формуляри, като ги запита за крайния пункт на маршрута им. Мънро му обясни, че това е летището в Равамагена, което означаваше, че самолетът ще направи кръг и ще се завърне.

Елиът се навъси.

— Но нали щяхме да кацаме някъде в…

— Шшшшт — обади се Рос с показалец върху устните. — Не им се бъркай.

Очевидно служителят остана доволен от плана на полета им; тръгна си веднага щом пилотът се подписа в бележника му. Рос обясни, че управляващите полетите в Руанда са свикнали със самолети, които не изпълняват планираните си полети.

— Той само иска да е сигурен за времето, когато се върнем на летището му. Останалото не е негова работа.

Летището Равамагена беше сънливо; наложи им се да изчакат два часа докато ги заредят с гориво, но този път иначе вечно нетърпеливата Рос беше съвсем спокойна. Мънро пък дремеше, без да дава пет пари за закъснението.

— Какво ще стане с графика ни? — запита разтревожен Елиът.

— Няма проблеми — отвърна тя. — Така или иначе, три часа сме като вързани. Ще изчакаме изгрева над Мукенко.

— Там ли се намира летището?

— Ако можеш да го наречеш така — произнесе Мънро и като издърпа сафарито над главата си задряма отново.

Елиът се разтревожи силно, но Рос му обясни, че повечето африкански летища представляват просто кални ивици земя оголена джунгла. Пилотите не са в състояние да кацат нощем, или в мъгливи сутрини, защото пистата често гъмжи от животни, или пък някое скитащо племе си е направило лагера върху нея, или пък е кацнал друг самолет и не може да излети.

— Трябва ни дневна светлина — обясни тя. — Затова изчакваме. Не се тревожи; взети са предвид всички фактори.

Елиът прие обясненията й и се върна да види как е Ейми. Рос въздъхна.

— Не мислиш ли, че ще е по-добре, ако му кажем? — запита тя.

— Защо? — отвърна й с въпрос Мънро, без дори да повдига шапката си.

— Може да възникне проблем с Ейми.

— Аз ще се погрижа за Ейми — отвърна той.

— Елиът ще се ядоса много, когато разбере.

— Разбира се, че ще се ядоса — каза Мънро. — Но няма смисъл да го ядосваме още сега. В края на краищата, какво печелим с този скок?

— Четиридесет часа, най-малко. Опасно е, но така си осигуряваме съвсем нов график. Все още можем да ги изпреварим.

— Ето, виждаш ли — каза Мънро. — А сега си затваряй устата и събери малко сили.

ДЕН 5: МОРУТИ 17 юни, 1979 година

1.

След пет часа полет от Равамагена ландшафтът забележимо се промени. След като подминаха Гома, близо до заирската граница се озоваха над най-източните покрайнини на конгоанските тропически гори. Елиът гледаше като омагьосан през илюминатора.

В бледата светлина на утрото тук-там се виждаха отделни купчинки мъгла залепнала подобно на памук към гъстата растителност. От време на време под крилата преминаваха тъмна и гънеща се фигура на мътна река, или права тъмночервена ивица на шосе. Но през по-голямата част от времето отдолу се виждаше само непроницаемата завеса на гъста гора, простираща далеч зад хоризонта.