Конго

Резонантните конвенционални експлозиви, или РКЕ, представляват много мощни гранати с часовников механизъм, могъщ брак между микроелектрониката и технология на експлозивните материали.

— Преди две години използвахме РКЕ за да взривяваме мостове в Ангола — обясни Мънро. — При правилно разполагане шест унции от експлозива могат да срутят петдесеттонна стоманена конструкция. Взривяват се при помощта на онези сензорни устройства. — Той кимна към една кутия за управление която лежеше до раницата на Рос — Тя следи ударните вълни от по-ранните заряди и включва детонаторите на следващите заряди в синхронизирана последователност, за да създаде резонансни вълни, които буквално раздробяват конструкцията на моста на парчета. Гледката е особено впечатляваща.

Мънро хвърли поглед към Мукенко, който димеше над главите им.

В този момент Рос се измъкна от тунела ухилена до ушите.

— Скоро ще имаме отговори на всичките си въпроси — заяви гордо тя.

— Отговори?

— За големината на кимбърлитовите залежи. Заложила съм дванадесет сеизмични заряда, напълно достатъчни да ни осигурят достоверни данни.

— Ти си заложила дванадесет резонантни заряда — поправи я Мънро.

— Е, това е всичко, което успях да домъкна. Трябва да се задоволим само с тях.

— Напълно достатъчни са — каза Мънро. — А вероятно даже са и в повече. Онзи вулкан там — той махна с палец зад гърба си — е в еруптивна фаза.

— Заложила съм общо осемстотин грама експлозив — каза Рос. — Това е по-малко от паунд и половина. С него и без него, все тая.

— Не е ли по-добре да не правим тая проба?

Елиът слушаше спора им със смесени чувства. На пръв поглед възраженията на Мънро звучаха абсурдно — няколко обикновени експлозивни заряди, както и да ги свържеха, едва ли бяха способни да задействат вулканична ерупция. Беше нелепо; Елиът се чудеше защо Мънро беше толкова непреклонен за тия опасности. Изглеждаше така, сякаш знаеше нещо, за което Елиът и Рос си нямаха и представа.

3. МО/ОПАИ/ВУЛКАН/7021

През 1978 година Мънро бе водил експедиция в Замбия, в състава на която се намираше Робърт Пери, млад геолог от хавайския университет. Пери бе работил върху ПРОЕКТ ВУЛКАН, най-авангардната програма финансирана от отдела за проекти с авангардни изследвания (ОПАИ) към министерството на отбраната.

ВУЛКАН беше толкова полемичен, че през 1975 година по време на изслушването на подкомитета по военните въпроси към камарата на представителите проектът МО/ОПАИ/ВУЛКАН 7021 беше грижливо замаскиран сред „разнообразни дългосрочни финансирания от значимост за националната сигурност.“ Следващата година обаче конгресменът Дейви Айнага (от хавайския щат) изрови проекта, настоявайки да знае „неговата точно военно предназначение, и защо трябва да бъде финансиран изцяло в рамките на щата Хавай.“

Говорителите на Пентагона обясниха любезно, че проектът ВУЛКАН представлява „система за предупреждение за цунами“, която е от изключителна важност за местните жители на хавайските острови, също както и военните инсталации там. Експерти на Пентагона припомниха на Айнага, че през 1948 година едно цунами бе прекосило Тихия океан, като първо бе помело Кауаи, но се движело толкова бързо по дължината на веригата от хавайските острови, че когато двадесет минути по-късно връхлетяло върху Оаху и Пърл Харбър, не успели да излъчат никакво предупреждение.

„Това цунами беше предизвикано от подземна вулканична лавина близо до японското крайбрежие“ казаха те. „Но Хавайските острови си имат свои собствени активни вулкани, и след като сега Хонолулу е град с половин милионно население, а присъствието на морските съдове там се изчислява на тридесет и пет милиарда долара, способността за предсказване възникването на цунами като вторичен ефект от изригванията на хавайските вулкани се превръща в предмет огромно дългосрочно значение.“

В действителност ПРОЕКТ ВУЛКАН изобщо не беше дългосрочен; той беше предназначен да се проведе при следващото изригване на Мауна Лоа, най-големият действащ вулкан в света, намиращ се на големия хавайски остров. Целта на проекта ВУЛКАН беше да се контролират вулканичните изригвания с развитието им; беше избран Мауна Лоа, тъй като изригванията му бяха относително слаби.

Макар и да се издига на височина само 13 500 фута, Мауна Лоа е най-голямата планина в света. Измерена от основата си в дълбочините на океанското дъно, Мауна Лоа по обем превъзхожда два пъти Маунт Еверест; това е една уникална и изключителна геологическа формация. А Мауна Лоа отдавна се беше превърнала в най-обстойно изучавания вулкан в историята; още през 1928 година на кратера й беше издигната постоянна научна станция за наблюдение. Той беше също така и най-кръстосвания вулкан в историята, защото стичащата се на всеки три години по склоновете му лава беше удряна и блъскана от кого ли и какво ли не, от бомбардировачи до местни групи въоръжени с лопати и пясъчни торби.