Конго

Но при тази диверсифицирана тактическа война, броят на оръжията и „системните елементи“ нараства астрономически. Според съвременните изчисления съществуват 400 милиона компютри ангажирани във военното дело, с общ брой на оръжейните взаимодействия повече от 15 милиарда само през първия половин час от войната. Това означава 8 милиона оръжейни взаимодействия всяка секунда, в един главозамайващ с бързодействието си конфликт на самолети, ракети, танкове и сухопътни войски.

Такава война е по силите единствено на машините: времето за реакция на човека е несравнимо по-голямо. Третата световна война няма да бъде война на натискане на бутони, защото както казва генерал Милтън, „Натискането на бутон отнема прекалено дълго време на човек — най-малко 1,8 секунди, което по мерките на съвременната война е цяла вечност.“

Този факт създава онова, което Мартин нарича „скалния проблем“. Човешките реакции са геологически бавни, сравнени с един бързодействащ компютър. „Един модерен компютър извършва 2 000 000 милиона пресмятания за времето, необходимо на човек да примига. Следователно, от гледната точка на компютрите водещи следващата война, човешките същества ще бъдат застинали като скали. Човешките войни никога не са продължавали толкова дълго, че да вземат предвид темпото на геологическите промени. В бъдещето компютърните войни няма да продължават достатъчно дълго, за да се вземе предвид и темпото на промяна на човека.“

След като човешките същества притежават изключително бавна реакция, необходимо е да прехвърлят контрола върху вземането на решенията по военните операции на по-бързия разум на компютрите. „В бъдещата война ние трябва да изоставим всяка надежда за регулиране курса на конфликта. Ако ние решим да «водим» войната с човешко темпо, загубата ни е в кърпа вързана. Единствената ни надежда е да се доверим на машините. А това вече означава, че човешката преценка, хуманните ценности, човешкото мислене стават абсолютно излишни. Третата световна война ще се води чрез посредници: това ще бъда една война само на машините, върху която ние се боим да окажем каквото и да било въздействие от страх да не причиним забавяне на вземанията на решения от компютрите, което несъмнено би довело до нашето поражение.“ А този финален и съдбоносен преход, преходът от компютри работещи с бързодействие измерващо се в наносекунди към такива с бързодействие в пикосекунди, зависеше от диамантите Тип IIв.

Елиът беше дълбоко разстроен от перспективата за прехвърляне на контрола от човека на неговите творения.

Рос само повдигна рамене.

— Това е неизбежно — каза тя. — В клисурата Олдувай в Танзания има следи от къща на два милиона години. Хоминидите от онова време не са се задоволявали само с пещери и други природни подслони; те са си създавали подслони изцяло със собствените си ръце. Хората винаги променят природата според нуждите си.

— Но ти не можеш просто така да оставиш машините да вземат решения вместо теб — възрази Елиът.

— Ние го правим от столетия — отвърна тя. — Какво представлява одомашненото животно или джобният калкулатор ако не опит да се откажеш от контрола? Ние не искаме да орем ръчно нивите или да смятаме на ръка квадратни корени, затова прехвърляме работата на някакъв друг разум, който обучаваме, отглеждаме или създаваме.

— Но ти не можеш да оставиш тези творения да вземат властта.

— Пак ти повтарям, че го правим в продължения на столетия — каза Рос. — Виж само: откажем ли се да разработваме по-бързи компютри, руснаците ще го направят. Те щяха да са тук, в Заир, точно на мястото ни, и щяха да търсят диамантите, ако китайците не ги сдържаха. Не можеш да забавиш технологичния прогрес. Длъжни сме да осъществяваме веднага всичко, което е по възможностите ни.

— Не — възрази решително Елиът. — Ние можем и трябва да вземаме решенията си сами. Няма да участвам в такова нещо.

— Тогава тръгвай си — каза му тя. — Така или иначе Конго не е място за кабинетни учени.

Тя започна да разопакова раницата си, изваждайки поредица от бели керамични конуси, и няколко малки кутии с антени. Тя свърза по една кутия към всеки конус, после влезе в първия тунел и започна да помества конусите до стените, навлизайки все по-навътре.

Питър не щастлив Питър.

— Да, не съм щастлив — каза Елиът.

Защо не щастлив?

— Трудно е за обяснение, Ейми — отвърна той.

Питър каже Ейми добра горила.

— Знам, Ейми.

Карън Рос се измъкна от първия тунел, за да се вмъкне в следващия. Елиът видя фенерчето й да проблясва докато помества конусите и после се скри от погледа му.

Мънро излезе на слънце с джоби издути от диаманти.

— Къде е Рос?

— В тунелите.

— Какво прави?

— Май се кани да прави някакво изпитание с експлозиви.

Той посочи към трите останали керамични конуса на земята до раницата й.

Мънро вдигна един конус и го огледа.

— Знаеш ли какво представлява това? — запита го той.

Елиът поклати глава.

— Това са РКЕ и тя е превъртяла съвсем, за да ги слага там. Като нищо може да вдигне във въздуха цялата околност.