Читаем Към пропаст полностью

Теодора. Искам да те видя… (Отива към нея.) Искам да видя тия очи, тия устни, това лице… Истина ти си прекрасна, ти си дивна… На тая хубава глава тъй добре би стояла короната, и тая напета снага тъй гордо би носила багреницата…

Мара(приближава до Теодора). Господарко!

Теодора. Българска царица! (Смее се страдалчески.)

Сара. Твое величество, ти ми направи пръв път чест да ми говориш, и то да ме оскърбиш…

Теодора. Сега си обяснявам най-добре как тия черни и страстни очи можаха да заслепят Александровите, как цалувките на тия розови уста можаха да му земат умът, как това гъвко тяло в прегръдките му можа да го направи да забрави и жена, и синове, и честта на трона, и доброто на царството, да стане за смях и на простите колибари…

Сара(обидено и троснато). Госпожо, ти се забравяш. Ако си груба с мене, не оскърбявай поне мъжа си.

Теодора(гневно). Кой мъж? Чий мъж? Твоя мъж!

Сара. Ти оскърбяваш царя! Аз ще се оплача. Или ти мислиш по тоя начин да му спечелиш съчувствието? (Влазя Красимира отдясно.)

Теодора. Не се бой, Саро, няма да ти го отнема. Ти така изкусно го държиш в примките си…

Сара. Съжалявам много, твое величество, че без причина ме оскърбяваш. Аз съм невинна във всичко това. Ако царят ме почита с вниманието си, то това прави, защото той иска; ако съм хубава, бог ме е направил такава. Била съм еврейка? Евреите не са ли човеци? И кой е крив, че се е родил християнин или евреин? Аз не се натрапих тука, ти знаеш. А ако царевото сърце стои далеко от тебе, не аз съм виновна.

Теодора. Ти ме хапеш, змио!

Сара. Не, браня се.

Красимира(иде и фаща Сара за ръка). Саро, да си идем. Ти видиш, че царицата е развълнувана.

Теодора. Вървете, оставете ме!

Сара(отива с Красимира, като гледа със злобна усмивка Теодора.)

Теодора. Усмихвай се, ехидна еврейко, радвай се, нищожна гадино, пропълзяла в тоя палат да го оскверняваш.

Сара(отдръпва се от Красимира и иде гневно насам). Слушай, Теодоро, ти забряваш, че в тоя палат те държат още по милост.

Теодора. Еврейко, в тоя палат стоя по право на рождение и на венчило, но ти си тук чужденка, купила входа в него с цената на развратните си прегръдки и на моминската си чест.

Красимира. Твое величество, не обиждай Сара.

Сара(на Теодора). Ти си безстидна, госпожо! Аз ще се оплача на царя и чини ми се, в тоя палат няма вече да имам щастието да слушам твоите ругателства.

Теодора. Върви, върви, лукава дъще на разврата! Продажна еврейко, слугиньо!

Красимира(на Теодора). Госпожо, какви са тия думи? (На Сара.) Любезна Саро, бъди великодушна. Царицата й много раздразнена. Гневът прави човека несправедлив и жесток.

Сара и Красимира излазят бързо, сподирени от Василиса.

Стана. Госпожо, не трябваше да говориш с нея.

Теодора(сяда тежко на стола). Не трябваше. Сякаш че ми олекна сега… (Мисли.) Тя е прекрасна млада… Бях и аз някога… но… Болярки, никога недейте остарява! (Фаща се за челото.) Бедни мой Раде! В очите на тая тщеславна еврейка видях всичката дълбочина на нещастието ти!

Влазя Драган.

<p>Явление 8</p>

Горните и Драган

Драган(кланя се). Здраве и дълъг живот пожелавам на светлата царица.

Теодора. Благодаря, протокелиоте.

Драган. Ида от страна на негово величество, за да поговоря по един въпрос. (Гледа присъствующите.)

Теодора(дава им знак и те излизат). Слушам, протокелиоте.

Драган(с колебание). По едно много важно дело, по едно домашно дело… (Запъва се.) Извини, светла господарко, но посланието, с което ме натовари негово величество Иван Александър и което аз с голяма скръб приех… (Запъва се.)

Теодора. Не се вълнувай, Драгане, аз знам що е: Александър ми обажда, че ме напуща?

Драган(с въздишка). Ох, светла госпожо, ти видиш какво мъчно дело ми е възложено.

Теодора(с ресигнация.) Добре, съгласна съм.

Драган. Милостива господарко, световните работи така са непостоянни. Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват като тия цветя. Лъжовен свят. Това е в колибата, това е и в палата. И други царици преди тебе са дочакали същата съдба! И те са я посрещнали безропотно, с християнско смирение, защото волята на вишняго е била такваз, без неговите веления нищо не става. Кой знае дали това не е велика милост.

Теодора. И къде ми заповяда да ида Александър?

Драган. Оставя на твоята височайша воля това.

Теодора. В някой мънастир?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература