Александър. И аз ще му дам името Иван Шишман. А после?
Сара. Майка му копнее той да бъде наследник на престола.
Александър. Сладка душо! Заклевам се в Асеновската си корона, че тя ще мине от моята глава на неговата.
Сара
Александър
Явление 2
Раксин
Александър. Раксине, ти ще ме придружиш на ловът?
Раксин. Не мога, господарю, днес отивам в кулата си по бърза работа и довечера се връщам пак.
Александър. Тогава отбий се в горския дворец, той е край пътя ти…
Раксин. Слушам, царю.
Александър. Или по-добре — с една домашна работа.
Раксин
Александър. Реших да се разведа с Теодора. Теодора не може да остане вече в палата, както не може да остане моя съпруга. Иди й обади това от мое име. Постарай се да я успокоиш с твоите мъдри увещания. Твоята дълбока опитност в живота и голямо име ще им придадат нужната тяжест. Увери Теодора в моето благоразположение и занапред. Знам, че тя не желае да се връща във Влашко при баща си, тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почит и доволство. Тя може да избере който девически мънастир обича, за да прекара в тишина дните си до гроба.
Раксин. Господарю, това е страшно!
Александър. Това е моята воля.
Раксин
Александър
Раксин. Сара?
Александър. Да. Но по-напред ще бъде покръстена.
Раксин. Царю, позволи ми, като твой стар приятел и съветник…
Александър
Раксин. Попитай и другия — разумът.
Александър
Раксин. Царю, аз поздравих с радост твоето възкачване на престола, смея да кажа — аз даже помогнах за това; аз се гордеех, че избрахме за владетел мъж зрял, мъдър, опитен, силен, и не се излъгах: ти тласна границите на държавата ни дори в недрата на Родопите, ти й даде дълъг и траен вътрешен мир; аз подкрепях със съвет всяко твое начинание и гледах с радост как расте славата ти в народа заедно с любовта му към тебе. И за тебе, Иван Александре, бях готов и бялата си глава да сложа. Но сега пръв път ти се противя и те укорявам, защото съм верен служител твой. И няма аз да стана оръдие на едно лошо и неправедно дело, от което ще възнегодуват болярите в народа, а вишният няма да ти го прости. Найди друг по-храбър, който да нанесе жестокия удар на добрата Теодора и не аз ще ти помогна да осрамиш трона си с еврейка.
Александър
Раксин. Александре, ти одеве каза, че имаш сърце?
Александър
Явление 3
Александър. Протоспатарие, виках те да ти кажа, че веднага трябва да тръгнеш за Одрин при Кантакузена с важно послание от мене. Ти винаги ми си бил полезен със своята сръчност, а сега тя още по̀ ми е нужна.
Георги
Александър. Какво нещастие? Стани!
Георги
Александър. Жена ти е под грижите на игуменката. Дорославиното заблуждение е нещастие за тебе наистина, но то не ти бърка ти да изпълниш длъжността, която ти поверявам. Бъди храбър!
Георги. Не, господарю, тя побягнала с една калугерица тая нощ из мънастира. Едвам сега ми обадиха тука.
Александър. Къде е бега̀ла?