Към пропаст

Георги(цалува й ръката и тръгва надясно. От прага). Бабо госпожо, поздрави я от мене. (Излазя.)

Дария. Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души!

Отляво влазят Нимфидора и Дорослава. Дорослава е облечена в дълга черна дреха.

Явление 4

Дария, Нимфидора и Дорослава

Дария(гледа строго Дорослава). Дорославо, виках те да те питам: размисли ли? Успокои ли молитвата смутения ти ум?

Дорослава(троснато). Моята молитва не е вашата молитва и моя бог не е вашият.

Дария(сърдито). Окаянице, вразуми се!

Дорослава. Пуснете ме! Пуснете ме да ида там, дето бог ме вика.

Дария. Твоят бог? Твоят бог е демонът, въплотен в образа на тоя проклет калугер Теодосия, съблазнителят на младите, осквернителят на целомудрените души, пратеникът на ада!

Дорослава. Вие ми давате вериги, а той обещава свобода. Той е по-добър от вас. Пуснете ме!

Дария. Дай обещание, че ще се върнеш при честития болярин Георги, с когото сте съединени чрез светото тайнство на брака.

Дорослава. Вие измислихте това свето тайнство, а Бог е казал: „Любете се, веселете се, бракът е демонско нещо. Който е чист, да тръгне подир мене!“… Оставете ме да бъда ангел и вие си останете дяволи.

Дария(гневно). Злочеста окаянице, безумно чедо на безсрамието!

Дорослава. Безсрамни сте вие, които имате срамове да криете под тия черни дрехи, с които облякохте и моята бяла снага. (Дръпва и разкъсва дрехата си отпред. Гърдите й се показват.)

Дария. Закрий се, безсрамнице!

Нимфидора. Дорославо! (Спуща се и й закрива гърдите с дрехата й.)

Дорослава. Пуснете ме!

Дария. Ти ще стоиш в затвора още седем дена само на вода и хляб. (Климва на Нимфидора, която я извежда отляво.)

От улицата пак се чува песента от някой хлапак:

Саро ле, Саро, жидовско чедо,
Саро ле, Саро, бесовска дъщи!

Дария(услушва се гневно в песента, додето тя замира нататък). Песента на Сара и Александра! И по улиците в песни се гаврят с името му! Бивал ли е такъв срам с български Цар?… Клетата Теодора! Клетото наше царство! Потопът на нечестието е залял и колибата, и болярския дом, и палата! (Обръща се към иконата и се кръсти.) Света Богородице! Бъди ни закрилница! Исусе Христе, сине божи, осени с благодатта си царя, отклони го от пътя на безумието! Господи, имай милост за царството, запази винограда свои от посрамление и от погибел… И ти, свети Димитре чудотворче, и ти свети Иване Рилски, защитници на православния български народ… (Коленичи и продължава молитвата си с тих глас.)

Завеса

Действие второ

Александър

Теодора

Сара

Красимира

Раксин

Протоспатарий Георги

Стана

Мара

Рад Лупу

Драган

Василиса

Трем на търновския палат с изящно издялани колони отляво и отдясно. В дъното, през бухарията, се види на първи план Трапезица със стените си, кулите си и храмовете си. Зад нея гористи бърда и клисурата на Янтра.

Един широк стол на предния план. На една маса цветарник с цветя. Отдясно влазят Александър и Сара и приказвайки, идат насам.

Явление 1

Александър и Сара

Александър(пламенно). Повтарям ти: ти царица ще бъдеш в тоя палат.

Сара(гледа го умилно). Царица или робиня, аз съм твоя.

Александър. На тая хубава глава аз ще турна короната. Моята дума е дума, Саро, и по-силна от тия планини.

Сара(прегръща го нежно). Ах, царю, колко си благороден!

Александър(гледа я възхитено). Ако има под това небе още нещо, което да желаеш, кажи.

Сара(умилено). Има, царю. Царицата не може да желае нищо повече, но майката желае още нещо.

Александър. Кажи.

Сара(свенливо усмихната, показва знакове на нерешителност).

Александър. Заклевам се в любовта си и в твоите черни очи: майката ще бъде чута.

Сара(гледа го нежно и любовно). Вълшебници ми предсказаха, че аз ще ти родя син.