Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Джуджетата до едно одобриха решението на Торин. Всички знаеха много добре, че техният собствен дял от съкровището (което вече смятаха за свое, въпреки че се намираха в това окаяно положение и още не бяха победили дракона) значително ще намалее, ако горският крал вземе участие в подялбата, и бяха напълно уверени, че Билбо и този път ще ги спаси. Както виждате, ставаше точно така, както бе предсказал Гандалф. Може би това беше и една от причините да си отиде и да ги остави сами.

Билбо обаче не беше тъй уверен в себе си. Плашеше го това, че всички възлагаха надеждите си единствено на него, и безкрайно му се искаше вълшебникът да се появи по някакъв начин при тях. Желанието му, разбира се, беше неосъществимо — между тях и Гандалф се простираше огромният и страшен Мраколес. Затова Билбо седеше и мислеше напрегнато, тъй напрегнато, че главата му просто се пръскаше, но нищо полезно не можеше да измисли. Един вълшебен пръстен вършеше много работа, но нямаше как да се подели между четиринайсетима. Накрая, разбира се — както навярно се досещате, — той пак успя да освободи приятелите си и сега ще разберете как стана това.

Един ден, както се скиташе и тършуваше из двореца, Билбо откри нещо много интересно — големите порти не бяха единственият вход към пещерата. Под най-ниско разположената част на двореца течеше река, която се вливаше в Горската река малко по на изток, отвъд стръмния склон, където се намираше главният отвор. При изхода на подземната река имаше нещо като шлюз. Точно там скалистият свод слизаше съвсем ниско над повърхността на водата и от него чак до дъното можеше да се спусне подвижна решетка, която не позволяваше някой да се вмъкне оттам.

Подвижната решетка обаче често стоеше вдигната, защото през шлюза ставаше голямо движение и в двете посоки. Ако някой идваше отвън, би попаднал в един тъмен тунел с неравни стени, който водеше дълбоко в недрата на възвишението; там, където тунелът минаваше под пещерите, в тавана му бяха изсечени няколко отвора, покрити с големи дъбови капаци. Те водеха право в избите на краля, които от край до край бяха пълни с бурета — защото горските елфи и най-вече техният крал много обичаха вино, макар че из този край не вирееха лозя. Виното и разни други стоки елфите си доставяха от своите родственици на юг или от лозята на Хората от далечни земи.

Спотаен зад едно от най-големите бурета, Билбо видя капаците, разбра за какво служат и от подслушания разговор на кралската прислуга научи как виното и другите стоки се придвижват по реките или по сушата до Дългото езеро. Край езерото имало човешки град, построен върху мостове навътре във водата за защита от всякакви врагове, и най-вече от дракона. От Езерния град буретата се изпращали нагоре по Горската река. Обикновено ги навързвали едно за друго — така че се образувало нещо като голям сал, който с помощта на гребла или пръти откарвали до избите. Понякога пък натоварвали буретата на плоскодънни лодки.

Щом буретата се изпразнели, елфите ги спускали през отворите, вдигали шлюза и те се понасяли по реката, докато течението ги отвеждало до едно място при самия източен край на Мраколес, където брегът се издавал силно навътре във водата. При тази издатина събирали буретата, навързвали ги едно за друго и ги отпращали към Езерния град — там, където Горската река се вливала в Дългото езеро.

Билбо дълго размишлява за този шлюз, като се питаше дали той не би могъл да послужи по някакъв начин за спасението на неговите другари, и най-накрая в главата му се зароди един отчаян план.

Вечерята вече беше раздадена на затворниците. Пазачите се оттеглиха с тежки стъпки по проходите, като отнасяха със себе си факлите, и подире им всичко потъваше в тъмнина. Тогава Билбо чу кралският виночерпец да пожелава лека нощ на главния пазач.

— Всъщност защо не дойдеш с мен да опиташ новото вино, което току-що пристигна? — рече виночерпецът. — Тази вечер ме чака голяма работа, ще изхвърляме от избите празните бурета, затова нека пийнем по чашка, че да ми спори трудът.

— Бива, бива — отвърна зарадван главният пазач. — Ще дойда да опитам с теб новото вино, за да видя дали е достойно за кралската трапеза. Тази вечер ще има угощение, а не е хубаво да изпращаме горе недоброкачествено питие!

Когато Билбо чу този разговор, целият се разтрепери от вълнение, защото разбра, че му се открива щастлива възможност незабавно да приложи на дело смелия си план. Той вървя подир двамата елфи, докато те влязоха в една малка изба и седнаха край маса, върху която имаше две големи кани. Скоро двамата започнаха да се черпят и да се кискат весело. Билбо ги слушаше и просто не можеше да повярва на късмета си. Виното явно беше силно, щом тъй лесно замайваше горските елфи; но трябва да кажем, че то идваше от прославените лозя на Дорвинион и беше предназначено за кралски гощавки, а не за пазачи и виночерпци, които вместо с бокали го пиеха с кани.