Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Билбо бързо подбра тринайсет от тях, достатъчно големи, за да поберат по едно джудже. Впрочем някои бяха дори твърде големи и като се вмъкваха в тях, джуджетата с тревога си представяха как ще се тръскат и блъскат вътре; Билбо обаче намери отнякъде слама и на бърза ръка попълни празнините, така че да им бъде по-удобно. Най-сетне дванайсет от джуджетата бяха настанени. Торин създаде най-големи затруднения — въртеше се и се преобръщаше в бурето си и неспирно ръмжеше като някакво голямо куче, попаднало в малка колиба. А Балин, който остана последен, вдигна голяма врява, че неговото буре нямало пролуки за въздух, и заяви, че се задушава, преди още да бе сложен похлупакът. Накрая, като остана сам, Билбо отново прегледа всички бурета, запуши страничните отвори и провери дали похлупаците са здраво закрепени; той търчеше насам-натам и довършваше работата си, като се надяваше планът му по някакво чудо да излезе сполучлив.

И тъкмо навреме привърши всичко. Само минута-две след затварянето на бурето на Балин се чуха гласове и в мрака затрепкаха светлинки. Няколко елфи се приближаваха към избите, като се смееха, разговаряха и пееха. Те бяха напуснали веселата гощавка в едно от горните помещения, но смятаха да се върнат колкото е възможно по-бързо.

— Къде ли е Галион, виночерпецът? — рече един от елфите. — Не го видях на трапезата тази вечер. Би трябвало да е вече тук, за да ни покаже какво има да се върши.

— Много ще ме е яд, ако този мързеливец закъснее — рече друг. — Никак не ми се ще да си губя времето тук, докато горе вече идва ред на песните!

— Охо! — чу се вик. — Я го вижте стария негодник, как си е натопил главата в каната! Явно е, че той и приятелят му, главният пазач, са си устроили едно свое малко угощенийце!

— Разтърси го! Събуди го! — завикаха останалите нетърпеливо.

На Галион никак не му беше приятно да го разтърсват и събуждат, а още по-малко пък — да му се подиграват.

— Защо закъсняхте? — ядосано рече той. — Аз ви чакам ли, чакам тук долу, вие обаче си пиете, веселите се, а за работата забравяте. Какво чудно има, ако съм заспал от умора!

— Нищо чудно няма — отвърнаха те. — Обяснението е ей тук, в каната! Но хайде по-добре дай и ние да опитаме от твоето приспивателно лекарство, преди да се заловим за работа! Не е нужно да събуждаш тъмничаря. Личи си, че той си е взел своя дял.

Новодошлите пийнаха и изведнъж се развеселиха, но не забравиха за какво са дошли.

— Ей, Галион! — извика един от тях. — Ти май тъй отрано си почнал веселбата, че главата ти съвсем се е размътила! Ако съдя по тежината, сред празните бурета си наредил и някои пълни.

— Хайде, хайде, работете! — изръмжа виночерпецът. — На лениви ръце всичко им тежи. Точно тези са буретата, които трябва да отплуват. Знам го по-добре от вас, затова работете и не се майте!

— Добре, добре — отвърнаха елфите и затъркаляха буретата към отворите. — Ти ще отговаряш пред краля, ако метнем в реката буретата му с най-хубаво масло и най-отбрано вино, та хората от Езерния град да се гощават даром!

Тупатупа-тупка,
тупа-туп във дупка!
Хайде, хоп! Хайде тряс!
Долу цоп, долу пляс!

Тази песничка пееха елфите, когато буретата едно след друго затрополиха към тъмния отвор и започнаха да цамбуркат подред в студената вода няколко стъпки по-долу. Някои бяха наистина празни, но в доста други имаше по едно спотаено джудже. Независимо от това обаче всички политаха надолу, цамбурваха с глух плясък във водата, блъскаха се в стените на тунела или едно в друго и с клатушкане потегляха по течението.

И тъкмо в този момент Билбо изведнъж съзря слабото място на своя план. Възможно е вие да сте го открили по-рано и да сте му се присмели, но аз мисля, че ако бяхте на негово място, нямаше да се справите и на половината тъй добре.

Естествено, Билбо беше забравил, че самият той трябва да влезе в някое буре, а дори и да се бе сетил, нямаше кой да го настани вътре и да затвори похлупака! Този път изглеждаше, че наистина ще загуби приятелите си (повечето от тях бяха вече изчезнали в тъмния отвор) и завинаги ще остане да се спотайва като крадец из пещерите на елфите. Защото дори ако успееше начаса да се измъкне през портата горе, възможността да намери отново джуджетата беше безкрайно малка. Той не знаеше как да стигне по сушата до мястото, където събират буретата. Питаше се какво ли ще сполети джуджетата по-нататък без него, защото не бе имал време да им разкаже всичко, което беше научил, нито пък какво възнамеряваше да направи, щом веднъж се измъкнеха от гората.

Докато всички тези мисли прелитаха през ума му, развеселените елфи подхванаха нова песен около тъмния отвор. Някои вече бяха отишли да дърпат въжетата, с които се вдигаше решетката на шлюза, тъй че буретата да потеглят веднага, щом всички бъдат изхвърлени във водата.