Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Главата на гоблина стърчеше набучена пред портата, а кожата на вълка беше разпъната на едно дърво недалеч от нея. Беорн наистина беше безпощаден противник. Сега обаче той бе техен приятел и Гандалф сметна за най-разумно да му разкаже цялата история, без да крие целта на пътешествието, за да получат джуджетата колкото е възможно по-голяма помощ от него.

И ето какво обеща да направи за тях Беорн.

За пътуването им до гората да осигури понита на всяко от тях, както и голям кон за Гандалф; понитата да натовари с удобна за носене храна, която би им стигнала за седмици, ако я разпределят пестеливо: орехи, брашно, запечатани гърнета със сушени плодове, пчелен мед в делви от червена глина, и двойно препечени сладки, подходящи за такова пътешествие, защото са хем трайни, хем доста хранителни. Направата на тези сладки беше една от тайните на Беорн; в тях естествено имаше мед, както в повечето храни, които той употребяваше, бяха приятни на вкус, но те караха да ожадняваш. Вода, каза им Беорн, не било нужно да вземат за прехода до гората, защото по пътя си щели да срещнат множество потоци и извори.

— Прекосяването на Мраколес обаче ще бъде опасно и трудно — предупреди ги Беорн. — В него не се намира лесно нито вода, нито храна. Времето на орехите още не е дошло (макар че то може да мине и отмине, преди вие да излезете от другата страна), а те са единственото нещо, годно за ядене, което расте там. Останалите буренаци са опасни и имат странен и неприятен вкус. Аз ще ви снабдя с кожени мехове за вода, ще ви дам и лъкове и стрели, но се боя, че дори и да намерите нещо — било за ядене, било за пиене — в Мраколес то едва ли ще бъде безопасно. Зная, че на едно място пътят се пресича от поток — черен на цвят и буен. Не бива нито да пиете от водата му, нито да се къпете в нея, защото съм чувал, че той е омагьосан и прави непредпазливия пътник сънлив и безпаметен. И още нещо: сред тъмните сенки на този лес не ще можете да застреляте нищо — било то годно или негодно за ядене, — без да се отклоните от пътя. А това НЕ БИВА да правите по каквато и да било причина.

Ето съветите, които исках да ви дам. В пределите на гората не мога да ви помогна. Ще трябва да разчитате на късмета, на смелостта си и на храната, с която ще ви снабдя. Много ви моля обаче, като стигнете до горските покрайнини, да ми изпратите обратно понитата и коня. А сега ви пожелавам успех. Знайте, че ако ви се случи отново да минавате по този път, къщата ми ще бъде винаги отворена за вас.

Гостите, разбира се, благодариха на стопанина с много поклони и с вежливи размахвания на качулките, като повтаряха непрекъснато: „На твоите услуги, о, стопанино на големия дървен дом!“

Мрачните думи на Беорн обаче обезсърчиха джуджетата и те осъзнаха, че приключението, в което се бяха впуснали, щеше да бъде далеч по-опасно, отколкото си го бяха представяли отначало. По пътя им предстояха още безброй премеждия, от които не се знаеше как щяха да се измъкнат, а накрая ги чакаше огнедишащият дракон.

Цялата сутрин те прекараха в приготовления. Малко след пладне седнаха да похапнат за последен път с Беорн. След това възседнаха кончетата, които той им беше заел, и като се сбогуваха с него, бързо поеха през портата.

Щом отминаха високия жив плет, който ограждаше земите на Беорн, те поеха на север, а после завиха на северозапад. По негов съвет се бяха отказали да дирят главния горски път на юг от владенията му. Ако бяха минали през планинския проход, пътят им щеше да слиза покрай един поток, който се вливаше в голямата река на няколко километра южно от Равноскала. Точно на това място имаше дълбок брод, който те биха могли да преминат, ако не бяха загубили понитата си; на отсрещния бряг пътеката водеше към покрайнините на гората и излизаше тъкмо при началото на стария горски път. Беорн обаче ги беше предупредил, че в последно време натам често се навъртали гоблини. Самият път, както се говорело, бил обрасъл с буренаци и напълно занемарен в източния си край, а на много места го пресичали непроходими тресавища. Освен това излизал далеч на юг от Самотната планина, а оттам до целта им оставал дълъг и труден преход в северна посока. Наистина на север от Равноскала Мраколес се доближавал до източния бряг на Голямата река, което означавало, че и Мъгливите планини също се доближавали от другата й страна, но въпреки това Беорн ги посъветва да поемат именно натам, защото на няколко дни път северно от Равноскала имало някакво място, откъдето тръгвал един малко известен път, който прекосявал Мраколес и водел право към Самотната планина.