Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Ам-гъл остана страшно разочарован, но Билбо побърза да му зададе нова гатанка и той бе принуден да се прибере обратно в лодката, за да помисли.

„Безкрак лежи на еднокрак, наблизо двукрак седи на трикрак и подхвърля нещичко на четирикрак.“

Моментът не беше много подходящ за тази гатанка, но Билбо нямаше време за избор. Ам-гъл сигурно щеше да се затрудни с отговора, ако не бяха споменали току-що за риба. Та какво друго можеше да означава „безкрак“, ако не тъкмо риба. Останалото беше съвсем лесно.

„Риба на еднокрака масичка, край масичката човек, седнал на трикрако столче, а до него котка, която яде останките от рибата“ — ето какъв беше отговорът и Ам-гъл не закъсня да го отгатне. Сега вече той реши, че е време да зададе някоя наистина много трудна и страховита гатанка. Затова каза:

Гълта всичко на света —
птица, звяр, дърво, цветя,
дъвче железа корави,
и на прах скалата прави,
крал убива, град разваля,
даже планини поваля.

Горкият Билбо седеше в тъмното и прехвърляше през ума си имената на всички страшилища — като се почне от великаните човекоядци и се стигне до ненаситните лами, — за които бе чел в приказките, но нито едно от тях не вършеше едновременно всички неща, споменати в гатанката. Той чувстваше, че отговорът е по-друг и че навярно го знае, но не можеше да го отгатне. Обзе го страх, а това много пречи на мисленето. Ам-гъл се измъкна от лодката си. Цопна във водата и взе да гребе към брега. Билбо видя как белезникавите очи идват все по-наблизо. Езикът му залепна за небцето. Искаше да извика: „Дай ми малко време! Дай ми малко време!“ — Но от устата му се изтръгна само един отчаян писък:

— Време! Време!

Спасението му дойде съвсем случайно — защото тъкмо това беше отговорът на гатанката.

Ам-гъл отново остана разочарован, но сега вече започваше да изпитва и гняв, и досада от играта. Беше страшно огладнял и този път не се върна обратно в лодката, а седна в тъмнината до хобита. От това Билбо така се уплаши, че загуби ума и дума.

— Време е то да ни зададе въпроссс, безценни. Да, да, още само едничък въпроссс — подкани го Ам-гъл.

Но нима Билбо можеше да измисли някакъв въпрос, докато това противно, влажно и лепкаво същество седеше до него, готово да протегне хищните си ръце?

— Хайде, питай! Задай ни въпрос! — отново го подкани Ам-гъл.

За да дойде на себе си, Билбо се ощипа, плесна се, стисна силно дръжката на меча и дори бръкна с другата си ръка в джоба, където напипа пръстена, който бе намерил в прохода, но вече бе забравил.

— Какво имам в джоба? — изненадано извика той на глас, но Ам-гъл помисли, че това е гатанка, и страшно се обърка.

— Не е честно! Не е честно! — изсъска той. — Честно ли е, безценни, да ни пита какво имало то в гадните си джоби?

Билбо изведнъж се окопити и тъй като не беше намислил друг въпрос, който да зададе на Ам-гъл, повтори с още по-висок глас:

— Какво имам в джоба си?

— С-с-с-с — изсъска Ам-гъл. — То трябва да ни даде право на три отговора, безценни.

— Добре. Хайде започвай! — отвърна Билбо.

— Ръчулища — каза Ам-гъл.

— Не позна — рече Билбо, който за щастие току-що си беше извадил ръката от джоба. — Опитай пак!

— С-с-с-с — изсъска Ам-гъл разярено. Той прехвърляше наум всички неща, които носеше в своите джобове: рибени кости, зъби от гоблини, плесенясали раковини, парченце от крило на прилеп, един остър камък, за да си точи на него зъбите, и други подобни боклуци. Чудеше се какво ли носят другите в своите джобове.

— Нож! — рече Ам-гъл най-накрая.

— Пак не позна! — зарадва се Билбо, който беше загубил ножа си преди време. — Хайде, последен опит!

Сега Ам-гъл беше в много по-тежко положение, отколкото преди малко, когато Билбо му зададе гатанката за яйцето. Той съскаше и пръскаше слюнки наоколо, олюляваше се напред-назад, шляпаше по пода с крака и се гърчеше като червей, но не смееше да изхаби и третия, последен отговор.

Хайде! — обади се пак Билбо. — Чакам те!

Той се мъчеше да изглежда спокоен и весел, но съвсем не беше сигурен как ще свърши играта и дали Ам-гъл няма в края на краищата да отгатне.

— Времето изтече! — заяви той.

— Връв или нищо — изписка Ам-гъл, който също не постъпваше честно, като даваше два отговора наведнъж.

— И двата отговора са грешни! — извика Билбо с облекчение, скочи в миг на крака, опря гръб на най-близката стена и насочи напред малкия си меч. Той знаеше, разбира се, че играта на гатанки е свещена и много, много стара и че дори и най-злите твари не смеят да си служат с измама, когато играят на нея. И все пак никак не беше сигурен, че това лигаво създание ще удържи на думата си. Много лесно можеше да намери някакъв предлог, за да се отметне. А нека не забравяме също, че последният въпрос — според древните правила на играта — не беше истинска гатанка.

Ам-гъл обаче не се опита да го нападне веднага. Той бе видял меча в ръката на Билбо, затова си седеше кротко, като потръпваше нервно и си шепнеше нещо. Накрая Билбо не издържа.