Хаос

— … въпросът е защо всъщност е напуснала работа. — Бентън има предвид семейство Портисън и бившата им домашна помощница Елиза Вандерстийл. — Защото ако работодателите й са били доволни от нея, не биха я оставили да си тръгне с лека ръка. Защо е напуснала?

— Заради визата може би.

— Това може да се уреди, ако семейството е искало да я задържи и ако тя е искала да остане, разбира се. Двете момчета са достатъчно големи, на тринайсет и четиринайсет, възможно е родителите им да са решили, че вече не е необходимо някой да се грижи за тях.

— Какви две момчета? Откъде знаеш това? Луси ли ти каза?

Бентън обаче не се чувства задължен да отговаря на въпроси, освен ако не му изнася. Задава въпроси и коментира случая, сякаш той води разследването, а Марино започва да се изнервя. След като подреди грижливо нещата си в своя куфар „Пеликан“, сега той коленичи отново на тревата и го отваря, сякаш не знае какво да прави.

— Да, и аз си зададох същите въпроси — отвръща той и щрака с ключалките. Заема отбранителна позиция и повишава тон. — Трябва да си говорил с Луси, но не зная защо си го направил, защото, доколкото зная, проклетият случай не е твой.

— Може би е научила нещо от хората в театъра? — Бентън не отговаря на въпроса му, но е вперил поглед в тялото, което лежи на петнайсетина метра от него. — Например кой или какво я е довело в Кеймбридж?

Марино отваря капака на големия си куфар.

— Въпросът е дали Елиза Вандерстийл е избрана целенасочено, или е станала случайна жертва — просто се е озовала на неподходящото място в неподходящото време.

— Чий въпрос? — Марино започва да преглежда уликите, които е събрал. Усещам как параноята и гневът му нарастват лавинообразно. — Мислех, че си дошъл заради Бригс. — Зачервеното му лице се взира уморено в Бентън. В този момент започва бавно да осъзнава истината.

Нещо се е случило с юрисдикцията на случая „Вандерстийл“. Само това би обяснило присъствието на Бентън. Ако разследването е поето от ФБР, пристигането му на местопрестъплението изглежда логично. Това е причината той да влезе в шатрата, да се разходи, като внимава къде стъпва, да огледа дърветата, тревата, пътеката, счупената лампа и експлодиралите стъкла. Когато не гледа към мен, оглежда всичко останало и не го прави от обикновено любопитство.

Мога да позная кога прави оценки. Зная кога влиза в работния режим на профайлър. Зная и още нещо — че ФБР не би трябвало да се включи в работата ни по случая „Вандерстийл“. Не и на толкова ранен етап. Поведението на Бентън обаче, внушителната му енергия и тиха самоувереност ми подсказват, че не се нуждае от покана.

Подсказват ми, че присъствието на Бентън е fait accompli, както казват французите, или свършен факт, а това ме притеснява. Още не знаем дали става въпрос за самоубийство. Откога ФБР се интересува от нещастни случаи с електрически удари и мълнии?

Не се съмнявам, че Барклей му е наговорил куп глупости, докато е съпровождал Бентън през парка. По-голямата част от вредата обаче е била нанесена много преди това. Някой във ФБР е взел решение, в противен случай съпругът ми изобщо не би дошъл тук, не би могъл да се появи неканен на местопрестъплението. Чудя се кога ли Марино ще проумее, че Бентън не се отнася към него като към колега следовател.

Наблюдавам как Марино събира огромния си куфар с размерите на ковчег. Прави го по същия начин, по който подрежда кутиите си с инструменти или риболовни принадлежности.

— … сърдечен удар според мен. — Прилича на мушица, която се блъска в предпазната мрежа на прозореца. Твърдо решен е да измъкне от Бентън повече информация за Бригс или за каквото и да било.

Всъщност наблюдавам последния стадий — този на агонията — на водещата роля — или на каквато и да било роля — на Марино по случая „Вандерстийл“. Той няма да има нищо общо и със случилото се в Мериленд. От друга страна, никога не е имал…

— … затова се чудя дали Рути е споменала, че съпругът й не се чувства добре — казва Марино, но Бентън не му обръща внимание.

Марино не е уведомен по надлежния ред, че случаят е иззет от федералните, и след като Бюрото няма намерение да си сътрудничи с него, той се чувства, все едно е уволнен. Бентън не би взел подобно решение. Така не се процедира, когато местен детектив бива отстранен от случая, или по-точно, когато случаят бива отнет от местен детектив. Бентън не е човекът, който ще разкрие на Марино горчивата истина, надвиснала над нас като вонята и жегата.

— Може да не се е чувствал добре, да са го заболели гърдите. А може да е свързано с пейсмейкъра, който му поставиха преди осем или девет месеца? — фучи Марино, но Бентън отново не му отговаря. — Виждам, че няма да ми кажеш нито дума. Иначе казано, ще се държиш като типичен федерален гадняр.