Хаос

Бентън определено не е такъв и ако Марино не беше толкова изморен, ако не се намираше в плен на обичайните си страхове и фобии, щеше да приеме логиката. Бригс имаше най-висок допуск за работа със секретни материали, редовно съветваше разни генерали, държавния секретар, шефовете на куп държавни институции, включително Пентагона и Министерството на правосъдието.

Посещаваше приеми в Белия дом и участваше в съвещания при президента. Поради очевидни причини представляваше интерес за американската разузнавателна общност, която нямаше да вземе пряко участие в разследването на смъртта му. ЦРУ действа по по-заобиколен начин.

Управлението обикновено използва ФБР за параван, защото се предполага, че господарите на шпионажа нямат работа с местни съдебномедицински експерти, полицаи и прочее. Това означава, че в реалния свят ЦРУ е невидимата ръка на вещицата, която гали кристалното кълбо на ФБР и разпраща своите агенти като ескадрон летящи маймуни, както прави Злата вещица от Запада във „Вълшебникът от Оз“.

Те се появяват без предупреждение, кацат на твоето местопрестъпление, обсебват твоите свидетели, офиси, досиета, бази данни, лаборатории, морги, дори твоите домове и семейства. Не им пука какви вреди могат да причинят и ченгета като Марино може никога да не разберат какво ги е сполетяло или поради каква причина. Отнемането на важен случай от страна на федералните е кошмар за всеки полицейски детектив, особено ако въпросните федерални агенти са всъщност рицари на плаща и кинжала на служба в някоя организация от рода на ЦРУ.

Наблюдавам Марино, който наблюдава как Бентън се оглежда, преценява обстановката, обмисля нещо, държи се така, сякаш има пълното право да бъде тук, докато аз не зная абсолютно нищичко за моя ментор и приятел, открит мъртъв в басейн. Какъв басейн? Във военновъздушната база „Доувър“ в Делауеър? Винаги плуваше там, когато отидеше на инспекция на Центъра за траурни дейности „Чарлз Карсън“.

Или Бригс е пътувал някъде? Несъмнено би използвал басейна на хотела, ако е имало такъв. Имам чувството обаче, че зная за кой басейн става въпрос, и в това се крие трагична ирония. Представям си очарователната старомодна каменна къща в красив квартал на Бетезда близо до Олд Джорджтаун Роуд. Семейство Бригс купиха имота преди много години. Едно от предимствата му според генерала бе близостта му до Националния военномедицински център „Уолтър Рийд“, където бяхме работили заедно.

— Ето — надвесва се над мен Марино. Едва сега осъзнавам, че двамата с Бентън са замълчали.

Марино е открил изотонична напитка, която е също толкова топла, колкото и влажният зловонен въздух. Бутилката е прекарала в раницата му бог знае колко време, но пет пари не давам. Избърсвам полепналата по нея мръсотия, развивам капачката и разпечатвам фолиото под нея. Течността има плодов вкус, струва ми се леко солена, но утолява жаждата ми. Усещам организма ми да реагира мигновено, сякаш съм изпушила цигара или изпила чаша уиски.

— Не зная дали може да се е развалила след толкова време — казва Марино, докато ме наблюдава да отпивам от бутилката. Белият му гащеризон е потъмнял с няколко нюанса от потта, в която е плувнало тялото му. — Съжалявам, че не е студена.

В задния двор на дома си семейство Бригс имаше басейн с изкуствено насрещно течение и хидромасаж, който генералът непрекъснато ремонтираше.

Представям си го съвсем ясно като на снимка. Пронизва ме непоносима болка. Бригс беше прекалено пестелив и упорит, за да го замени с нов, и го поправяше с плюнка и тиксо, както обичаше да се шегува. За него басейнът бе функционална машина за фитнес, подобно на пътечка за бягане или велоергометър, и плуването на място бе неизменна част от дневния му режим, когато живееше в дома си в Мериленд.

Виждала съм го с очите си, когато съм отсядала при тях. Станеше ли шест часът, вълшебният час между края на работния ден и чашата „Джони Уокър“, както казваше генералът, той се потапяше във водата, нагрята до 27°С, и включваше насрещното течение. Избираше силата му според настроението си. После плуваше на място в продължение на трийсет минути. Нито повече, нито по-малко. Колко пъти съм го укорявала за самодейните му ремонти? Така ли ще свърши всичко?

Питам Бентън. Трябва да зная със сигурност. Къде е бил Бригс? У дома си в Мериленд? Искам да зная със сигурност и не ми пука дали Бентън не иска да говори пред Марино. Не ми пука дали изобщо не иска да говори. Пет пари не давам кой разследва случая. Има неща, които трябва да зная. И трябва да ги науча веднага!

— Да, в Бетезда — отговаря Бентън, но погледът му ме предупреждава да не го притискам повече, тъй като не бива да обсъждаме това тук.

— Къде е била Рути? — продължавам да питам аз. — Вкъщи? — Това поне може да ми каже.

— Приготвяла е вечеря.