Хаос

Институтът „Кенеди“ се намира от другата страна на парка. Мисля си по какъв странен начин се навързват нещата. Сякаш стъпвам по поляна, която изведнъж се оказва заплетен лабиринт и не само това, ами не зная нито колко е голям, нито накъде води, нито как да се измъкна от него.

Няма да науча нищо повече относно решението на Бригс да не вземе участие в лекцията, докато не разговарям с него. Стига, разбира се, да успея да се свържа. Възможно е да е заминал в командировка някъде, защото много добре зная колко мрази да подвежда приятелите си, особено мен. Може да е важна клечка в армията, но винаги ще се опита да избегне конфронтацията, особено ако трябва да съобщи лоша новина. Набирам домашния му номер. Никой не отговаря, но чувам характерното писукане на телефонния секретар.

— Рути, аз съм Кей. Съжалявам, че пропуснах обаждането ти — започвам да записвам съобщението си и чувам ехо, сякаш гласът ми звучи от две места едновременно. — Нямам представа защо, но телефонът ми не е звънял. Работя навън, на открито, и може да съм се озовала на място, където сигналът е бил прекалено слаб. Моля те, звънни ми отново.

Изпращам есемес на Харълд и Ръсти, за да се уверя, че някой от микробусите ни е потеглил насам. Може да се наложи да ни почака, но предпочитам да ни е подръка, съобщавам им аз.

10-4, Шефе. Напредваме бавно. Неизбежно е. Запази спокойствие КСМПД, което на езика на Ръсти означава колкото се може по-дълго. Добавил е и емотикон — намръщено, почервеняло от гняв лице.

В дясната половина на фургона, точно зад малкия кухненски бокс, е разположена стръмна стълба, която води навън. Покритите ми с калцуни обувки изтрополяват по металните стъпала. Отварям вратата и излизам навън в горещата нощ. Мигом ме заслепяват мощни газоразредни лампи с високо налягане. Чувам гърленото боботене на мощния генератор. Подушвам високооктанови бензинови пари, които не биха могли да идват от дизеловия генератор на мобилния команден център. Изведнъж всичко потъва в тишина и мрак.

— Ехо? — Страхът прониква до мозъка на костите ми, тъй като чувам шумолене на трева. Някой крачи енергично през поляната. — Кой? Кой е там?

В мрака изниква слаба, стройна фигура, която се устремява към мен.

— Лельо, аз съм. Не се плаши — казва Луси, но прекалено късно.

Адреналинът ми достига рекордни нива. Объркана съм. Включвам тактическото си фенерче, но го насочвам надолу, за да не я заслепя. Изключвам го също толкова бързо. Отначало се чувствам глупаво, а после започвам да се ядосвам.

— По дяволите, Луси! — Сърцето ми бие до пръсване, мислите ми се разпиляват като ято подплашени птици. — Не се промъквай така! — Пулсът ми бумти. — Божичко! Добре че нямам пистолет!

— Не зная дали е добре. Особено сега.

— Можех да те застрелям! Не се шегувам!

— Няма място за шеги. Освен това не се промъквах. — Тя се оглежда наоколо, явно се опасява, че не сме сами. — Току-що пристигнах и видях да излизаш от камиона. Точно теб търсех.

— Защо? — Поемам дъх бавно и дълбоко. Топлият въздух изпълва белите ми дробове.

— Радвам се, че си добре. — Тя се взира първо в мен, сетне в улицата, накрая поглежда нагоре, сякаш очаква някой да ни нападне.

— Какво означава особено сега! Какво става? — Нещо не е наред. Луси е напрегната. — Защо да не съм добре?

— Изпрати ми няколко съобщения — казва тя. Откривам следи от обида в гласа й, от непреклонно упорство и взривоопасна агресивност дори. — Затова дойдох. Да влезем вътре.

Разпознавам настроението й и вероятно зная какво означава.

— Не съм настоявала да разговаряме лично. Исках да задам елементарен въпрос и едно телефонно обаждане щеше да свърши чудесна работа. Исках да те помоля да потърсиш едно име…

— Тук е прекалено горещо — прекъсва ме тя, сякаш не чува какво й казвам.

— Какво има?

— Не ми харесва какво става. — Очите й ме пронизват като две сенки, устните й са изкривени в мрачна усмивка.

— Някой е мъртъв, така че няма нищо за харесване — казвам аз, макар да зная, че няма това предвид.

— Не ми харесва — повтаря Луси и насочва вниманието си в друга посока. — Опитвах се да те предупредя. Има неща, за които не знаеш. Всичко е много объркано. — Говори тихо и напрегнато в мрака и в мен се надига някакво чувство или по-скоро смес от емоции, които не мога да опиша с лекота.

Разочарование. Неудовлетвореност. Убийствен гняв, чийто пламък е станал студен и безчувствен като древна вкаменелост. Станала съм по-корава, по-безсърдечна, особено през последните години. Зная, че онова, което казват за лъжливото овчарче, е вярно. Луси може да не изрича притесненията си на глас, но зная кога е притеснена от нещо.