Хаос

Дороти е предсказуема. Тя върши едно и също, но не очаква различен резултат, а същия, който е постигнала предишния път, когато е правила каквото си е искала, без да обръща почти никакво внимание на околните. Затова може би не тя е лудата, мисля си с горчивина. Докато преглеждам повикванията и съобщенията, установявам, че генерал Джон Бригс се е опитвал да се свърже с мен. Нямам представа как се е получило, но явно съм пропуснала обаждането му отпреди няколко минути.

Обозначила съм и домашния, и служебния му номер със специална мелодия и редовно проверявам дали не съм изключила звука. Телефонът ми обаче е останал безмълвен. Нямам представа защо, тъй като цялото ни електронно оборудване работи отлично тук. Така би трябвало да бъде. Луси поддържа отличната връзка във всичките ни коли, като използва антени, усилватели, ретранслатори и каквото там е необходимо. Започвам да се замислям сериозно дали смартфонът ми работи нормално. Той не е обикновен модел, от онези, които могат да се купят в магазина или да се поръчат по интернет. Според Луси защитата му е практически непробиваема за хакери. Но може да е сгрешила. Зависи кой е хакерът.

Луси непрекъснато разработва нови и нови специални приложения и кодиращи програми, които не могат да бъдат намерени на свободния пазар. Тя прави всичко възможно, за да подсигури нашите компютри, радиостанции, телефони и друго електронно оборудване, разбира се, доколкото нещо може да бъде защитено срещу хакерска атака в наши дни. Нищо не е съвършено. Натискам иконката, обозначена с PLAY, и очаквам да чуя гласа на началника на Съдебномедицинската служба на въоръжените сили, моя приятел и някогашен наставник генерал Бригс.

Оказва се обаче, че не той, а съпругата му се е опитвала да се свърже с мен. Веднага усещам, че новините не са добри. Рути е класическа съпруга на военнослужещ от една отминала по-консервативна епоха, която е посветила живота си на кариерата на своя бележит съпруг, следвала го е навсякъде, където дългът го е пращал, грижила се е за него и за дома им в негово отсъствие и се е молила да не пострада, да не бъде ранен, отвлечен или убит в поредната опустошена от войни адска дупка, в която се е озовал.

Ирак, Афганистан, Сирия, Турция, Камерун, Йемен и още куп места, за които не може да бъде сигурна. Често не знае къде отива мъжът й, а е принудена да живее с болезнената мисъл, че всеки път, когато се качи на транспортен самолет или на борда на военен кораб, може би го вижда за последно. Бригс е целият й живот и ако тя не иска някой да получи достъп до него, този човек няма да го получи, дори това да съм аз. Ако Бригс не иска да говори с мен, Рути е човекът, който ще проведе разговора.

Затова съм свикнала с това нейно посредничество, което неведнъж е поставяло нервите ми на изпитание. Този път обаче гласът й звучи необичайно тревожен и емоционален в съобщението, което ми е оставила. Не мога да преценя дали е плакала, дали е пияна, болна или всичко изброено. Връщам записа и го пускам отначало. Правя го и трети път, но сега го спирам на определени места, заслушвам се внимателно, опитвам се да разбера дали нещо с Рути не е наред, или просто изпитва някакъв дискомфорт. Почти сигурна съм за какво става въпрос. Очаквах го.

— Кей? Обажда се Рути Бригс — започва тя с бавния, провлачен говор, характерен за Вирджиния. Звучи, сякаш е уморена и отегчена. — Надявам се да вдигнеш. Там ли си? — пита недоволно тя. — Ало, Кей? — Сетне се покашля. — Там ли си? Зная колко си заета, но, моля те, вдигни! Е, когато чуеш това, моля те, обади ми се. Искам да съм сигурна, че знаеш…

Гласът й заглъхва, сякаш е преглътната думите си, и почти не я чувам. Хрумва ми, че може да държи нещо — кърпичка например — пред лицето си или да е извърнала глава от телефона, докато говори.

— Известно време ще остана на този номер, после… Както можеш да си представиш, чака ме много работа и не мога да повярвам… — Гласът й трепери. — … моля те, обади се при първа възможност. — В объркването си диктува телефонния номер, сякаш не го знам.

Сетне гласът й прекъсва изведнъж.

Ако се е случило това, което подозирам, Рути няма основания да се разстройва. Нищо не може да се направи, но поне Бригс не отменя участието си в последния момент, както можеше да направи.

Бях подготвена за това обаждане, преди двамата с Бригс да застанем пред аудиторията в института „Кенеди“. Така поне получих двайсет и четири часово предупреждение. Не мога да кажа, че не съм го очаквала. Бригс ми каза още в самото начало, че може да не присъства на лекцията. Всичко зависи от това накъде ще задуха вятърът в Пентагона и НАСА, твърдеше генералът и се извиняваше предварително за подобен развой на събитията.

Най-вероятно Рути се е опитала да се свърже с мен, за да ме предупреди, че утре ще трябва да се справям сама. Бригс няма да дойде с мен. Пак ще се справя. Минава ми през ума, че след като изляза от мобилния команден център, ще видя зад дърветата внушителната сграда от червени тухли.