Хаос

Джанет и Луси създадоха идеален дом за Деси, а всички ние — едно голямо семейство, което да го подкрепя и закриля. Без тях той би останал сирак, което би било ужасно нещастие. Такова прелестно хлапе, същински Кристофър Робин, както казва сестра ми. Сините му очи буквално омайват, а немирните му светлокестеняви коси искрят в златисто, изсветлели от слънцето.

Деси е вече на девет, расте бързо, краката и ръцете му са удивително дълги, а лицето му става все по-ъгловато. Той е буден, схватлив, безстрашен и плашещо умен. От известно време започнах да дразня Луси, че май си е намерила майстора. Кой не би искал да е част от подобно семейство? В главата ми отново се прокрадва онази неприятна мисъл, породена от думите на Бентън по време на вечерята.

Той смята, че между Дороти и Марино може да има нещо повече от лековат флирт. В момента тя пътува насам, при положение че не е идвала нито веднъж, откакто се преместих да живея и работя на североизток. Марино установи солидна връзка с Деси, води го на риболов, учи го да играе бейзбол, дава му да отпива по глътка бира… Насоката, която поемат мислите ми, е твърде неприятна, за да продължа да я следвам.

Дразня се, не, ядосвам се, когато си представя Дороти с Деси. Самовлюбената ми сестра не обръщаше никакво внимание на Луси. Беше толкова пристрастена към мъжете, че забравяше собствената си дъщеря в мига, в който на вратата се появи поредният ухажор. А сега само за него говори: Деси това, Деси онова, сякаш не може да си представи по-голямо щастие от това да се грижи за дете, при това момче. Отвратително! Върхът на лицемерието! Не мога да мисля повече за това!

Дороти трябва да кацне съвсем скоро, стига полетът й да не се забави допълнително. Луси, Джанет и Деси вероятно са отишли да я посрещнат и затова племенницата ми не вдига телефона, казвам си аз. Сигурно шофира някоя от онези капризни спортни коли, които не ти позволяват да се разсееш дори за миг, или пък някой тунингован джип, а може би футуристичен брониран автомобил. Кой обаче знае какво правят останалите, включително съпругът ми. Нямам представа защо го търсеха от Вашингтон. Нямам представа и къде е в момента.

Не мога да повярвам, че вечерята ни се провали и се наложи да се върна на работа. Кликвам една от иконките върху екрана на телефона, за да включа приложение, което следи с помощта на охранителните камери какво правят кучетата ни. Преди малко Сок и Тесла бяха в дневната. Сега спят върху луксозните си кучешки матраци в кухнята. Връщам записа до мястото, където Пейдж, момичето, което ги извежда на разходка, влиза у дома. Очевидно Бентън я е предупредил, че се е случило нещо непредвидено и не знае кога ще се приберем у дома.

Явно се кани да нощува у нас, защото е облечена в тениска и долнище на пижама, боса е и няма сутиен. Не искам да го казвам на всеослушание, но е самата истина, дори най-вероятно означава, че съм егоистка. Но наистина не ми е приятно, когато в дома ни нощуват чужди хора. След появата на Тесла обаче просто нямам избор. Тя се нуждае от дресиране, общуване и не бива да бъде оставяна без компания продължително време.

Наблюдавам как Пейдж пълни купичките на кучетата с филтрирана вода, която налива от каната. Приятелка на Луси и Джанет, тя ме изумява с мощния си торс, развит до невероятна за жена степен, благодарение на плуването, което е тренирала усърдно. Минава ми през ума, че може да е вземала стероиди, тъй като не мога да повярвам, че може да извае такава фигура благодарение единствено на дългите часове във фитнеса или тренировките във флота, когато се е обучавала по програмата на морските тюлени за подводни диверсии.

Висока, с къдрави черни коси, цялата в мускули, Пейдж се превръща в нежен гигант в компанията на кучета, държи се невероятно мило с тях, но без да губи контрол над ситуацията. Трудно мога да си представя друг човек, който да прояви повече грижи и внимание към остаряващата хрътка, спасена от кучешките гонки, или малкия английски булдог, тормозен от някакви хлапета, а после изхвърлен на улицата.

— Кой ще ходи на разходка, след което ще се приготви за лягане? — обръща се Пейдж към Тесла и Сок.

Чувам как ноктите им драскат бясно към задната врата.

Прекосявам прохладния салон на камиона, окъпан в облак светодиодна светлина, и спирам пред кухненския бокс, оборудван с кафемашина, малък хладилник, микровълнова печка и ламинирани бели плотове.

Изхвърлям празните шишета от вода в чувала за рециклиране и оглеждам компютърните терминали, куфарите с криминологични пособия, лабораторното оборудване, шкафовете, пълни с инструменти и консумативи. Уверявам се, че не съм забравила да взема нещо, което може да ми потрябва. Не, не съм пропуснала нищо. Освен това Харълд и Ръсти знаят какво да правят. Ще се погрижат за всичко и когато стъпя под тентата, ще ги заваря в пълна готовност.