Здравей, аз съм. Изпращам ти най-добрия превод на последния запис, който успях да направя. Без да изпадам в подробности, ще кажа само, че според мен някои фрази представляват интерес и макар да не съм специалист, струва ми се, че посланието вещае сериозна опасност. Използвана е думата aerotrasportato, или въздушнопреносим. Проверих няколко пъти, за да съм сигурна, че съм чула правилно. Обади се, когато можеш.
Почти седем сутринта е, което означава, че във Франция е един по обед. Спомням си последния път, когато отседнах в хотел „Ла Тур Роз“ в Лион. Трудно ми е да повярвам, че са минали шест години от последното ми посещение в централата на Интерпол в Лион, която прилича на космическа станция от друга галактика, кацнала на едно поле край река Рона.
Сигурна съм, че генералният секретар обядва в момента, защото Том Пери никога не пропуска тази възможност. Затова едва ли ще се свържа веднага с него, но въпреки това набирам кабинета му и чувам гласа на Мари, неговата секретарка.
— Сигурна съм, че обядва — казвам аз в знак на извинение, след като си разменяме обичайните любезности.
— Така е — отговаря тя със силен френски акцент. — Но съвсем случайно се храни на бюрото си, тъй като току-що приключи продължителен разговор…
— Искам да му предам информация и да го помоля за помощ по един случай.
— Изчакайте така, моля. Беше ми приятно да се чуем отново, мадам Скарпета. Трябва да ни дойдете на гости.
Чувам я да разговаря с генералния секретар на френски, но не разбирам нито дума. Не след дълго той взима слушалката и по гласа му познавам, че е зает с нещо наистина важно. Във всеки случай, по-важно от обикновено.
— Не бих те притеснявала, Том — започвам направо аз, — но мисля, че е време да поговорим за това, което се случва в Кеймбридж.
— А също и в Бетезда, както изглежда — казва той и аз подозирам, че вече е научил за Бригс.
Очевидно Бентън или някой от колегите му във ФБР се е свързал с Интерпол. Започвам да се чудя с кого ли Пери е провел този дълъг телефонен разговор, за който спомена секретарката му. Дали не е бил Бентън? Всеки път, когато опитам да се свържа с него, гласовата му поща се включва директно. Логично е да информира генералния секретар за случващото се, след като опасен престъпник злоупотребява с името на Интерпол и прави на глупаци полицаи и федерални агенти.
Нищо чудно да е самата Кари Гретхен. Или съучастникът й. Докато обяснявам защо го търся, напомням на Пери, че може те двамата да носят отговорност за случилото се, но Интерпол е добре запознат с делата на Кари. Преди много години тя им създаде куп проблеми, след което Интерпол — като всички нас — реши, че Кари Гретхен е мъртва, докато тя не ни показа, че грешим.
— Не съм спала цяла нощ и се надявам да не говоря несвързано — добавям аз, — но много добре знаеш колко опасна може да бъде. Нямам представа каква е крайната й цел, но не се съмнявам, че има такава.
— Откъде знаеш това, Кей?
— Защото тя винаги преследва някаква цел, а сега имам предчувствието, че е намислила нещо наистина ужасно. Струва ми се, че в момента просто демонстрира силата си.
— Определено я познаваш по-добре от мен — казва той. Не ми е приятно, когато останалите изтъкват, че именно аз познавам Кари Гретхен най-добре от всички.
— Ако съдя по информацията, която получих от Луси, Кари подготвя някакъв удар — обяснявам аз. — Планира нещо от години и се притеснявам, че ще убие или нарани още хора. Притеснявам се за много неща.
— Радвам се, че се свърза с мен, винаги съм ти благодарен за помощта, особено по въпрос, по който разполагаш с богат личен опит. Какво конкретно мога да направя? — Генералният секретар говори с акцент от Кънектикът и не звучи изненадан или впечатлен от това, което му казах току-що.
— Последния път, когато бях в Лион, разговаряхме на чаша прекрасно бордо и тогава ти спомена, че всяко нещо може да бъде превърнато в оръжие, включително страхът.
— Това е целта на тероризма.
— Ако можеш да създадеш оръжие, което внушава достатъчно страх — обяснявам аз, — самият страх може да нанесе щети, също толкова парализиращи или разрушителни като което и да било материално оръжие — бомба или лазерно оръдие. Страхът може да накара разумни, интелигентни хора да действат ирационално, да прибегнат към насилие. Представи си, че се опасяваш, че нещо, което лети във въздуха, може да те убие, докато караш колело или плуваш в басейна.
— Да, съгласен съм — казва той. — Това би било ужасно, особено ако подобно оръжие наистина съществува. Доколкото зная, тази сутрин твоята служба извършва аутопсия по случая „Вандерстийл“.