Хаос

— Кръстен е на Пангу, божеството, разделило Ин от Ян, небето от земята или нещо подобно — обяснява той, а аз го слушам с нарастващо изумление. — Според Бил фактът, че пангитът е открит сравнително скоро, не означава, че не е присъствал в състава и на други метеорити, паднали на Земята. Но за да разберем това, трябва да започнем да анализираме парчетата метеорити, изложени в различни музеи по цял свят.

— Откъде знаеш, че става въпрос за метеорит? — питам аз и посочвам мониторите под тавана. — Осъзнаваш ли колко нелогично е това? Моли Хиндърс определено не е била ударена от метеорит, докато е окосявала двора си в Деня на труда. Не че е невъзможно метеорит да удари човек, но нейният случай едва ли е такъв. Очаквам по-мащабни следи от някакво дребно изгаряне на врата. Освен това Моли Хиндърс не е умряла от удар с тъп предмет, а от електрически удар и това е извън всяко съмнение.

— Металите, които виждаме, играят важна роля — изтъква Ърни. — Особено цирконият и скандият, но също и желязото, титанът и прочее.

— Възможно е да има и друго обяснение за тяхното наличие.

— Но не и за пангита. Той не съществува на тази планета. — Ърни посочва пиковете в спектралния анализ, които съответстват на Ti⁴+, Sc, Al, Mg, Zr, Ca — основните елементи на пангита, който се оказва някакъв вид титанов окис.

Оказва се, че при увеличение от 200 000 пъти миниатюрните му кристали наподобяват бели корали или порести кости. Виждам необичайни участъци, покрити с червеникава патина, както и неравни повърхности с пукнатини или кристални инклузии, примесени с нещо, което прилича на лъскави влакна. Ърни ме информира, че това са едностенни въглеродни нанотръби.

— Разбираш ли сега проблема ни? — пита той.

— Да, разбирам.

— Някой си е играл с Майката Природа.

— Смяташ, че някой е създал оръжие с помощта на метеорит и въглеродни нанотръби?

— Напълно възможно е.

Нанотръбите са леки, но невероятно здрави структури, направени от изключително фини влакна. Те действат свръхбързо и ефикасно като проводници на топлина и електричество. Мнозина смятат, че молекулярната нанотехнология е бъдещето на всяка индустрия, включително военната.

— Представи си малка, но много мощна бомба, изработена от нанотермит или супертермит? — казва Ърни. — Или миниатюрна ядрена бомба? Или, боже опази, биотероризъм на нанониво? Много плашещо, нали?

— Да, разбирам, че всичко това може да бъде направено с помощта на нанотръби, но защо някой ще използва пангит?

— И аз си зададох същия въпрос. Обяснението, което Бил ми даде, гласи, че ако свойствата му наподобяват тези на титана, може да осигурява някакъв вид термозащита.

— Защо тогава не са използвали титан? А и откъде някой може да се сдобие с метеорити, освен ако не работи с тях?

— Не е трудно — обяснява Ърни. — Можеш да си купиш колкото искаш парчета или цели метеорити по интернет.

— Но дали в тях ще има пангит?

— И аз това се чудя. Не знаем. И не можем да знаем, освен ако не са изследвани. Ще предположа обаче, че такива метеорити са рядкост. — Има предвид метеоритите, които съдържат пангит. — Ако минералът е бил открит сравнително скоро, трудно ми е да повярвам, че се е появявал достатъчно често в миналото, защото в такъв случай щеше да бъде открит много отдавна.

— Освен това говорим за човек, запознат с нанотехнологията — добавям аз. — Ами ако той е в състояние да модифицира материали на атомно ниво? В такъв случай става въпрос за специалист над средното равнище.

— Искам да те попитам, ако някой от ФБР се появи тук и започне да задава въпроси, какво да правя? — интересува се Ърни.

— Заключи вратата и никой няма да влезе. Стоиш ли тихо, никой няма да разбере, че си тук.

— Представяш ли си, ако това се разчуе, Кей? Представяш ли си каква паника ще избухне, ако обществеността реши, че метеоритите убиват хора или че някой е създал смъртоносно лъчево оръжие?

— Най-важното в случая е мълчанието — казвам аз и ставам от стола си.

След като излизам от лабораторията на Ърни, се връщам в стаята с компютърния томограф, но я заварвам празна. Тръгвам към фоайето, където откривам двама федерални агенти да пият кафе до вратата, която води към хангара.

— Направих опит да се свържа с теб — казвам на Джорджия, докато минавам край бюрото й.

— Явно е било по времето, когато отидох до хангара, за да обясня на онези двамата, че не могат да паркират там. Не че имаше някаква полза. Онзи огромен джип е още там, нали?

— Ако някоя количка го одраска случайно няма да има на кого да се сърдят, освен на самите себе си. — Винаги съм предупреждавала Луси за това.

Тя не ме слуша, но никой не цапа и не драска колите й. Никога не се е случвало. Но винаги има първи път за всичко. Тръгвам към залата за аутопсии, която е потънала в мрак и тишина. Зад нея се намира друга зала за аутопсии, която служи като изолационна. В нея работим върху случаи в напреднал стадий на разлагане или с потенциална инфекция, затова двамата агенти, които стоят от двете страни на вратата не изглеждат никак щастливи да са тук.