Хаос

Използвам лакътя си, за да натисна стоманения бутон на стената, и вратата се отваря автоматично. Лъхва ме зловонен облак, който кара двамата агенти да се дръпнат встрани.

— Как сме? — питам бодро аз, докато задържам вратата отворена. Противната смрад е толкова гъста и силна, че чак настръхвам. Имам чувството, че е жива.

Махант, Ан, Харълд и Люк са облечени в защитни гащеризони. Събрали са се около единствената маса в залата с деветметров таван и мощно осветление. Забелязвам, че прозорецът за наблюдение в горната част на стената е тъмен и пуст. Ан не се е сетила да уведоми гостите ни от ФБР, че ако желаят, могат да наблюдават аутопсията зад прозореца на техническата лаборатория и да избегнат евентуални неприятни усещания. Там биха могли да пият кафе и да следят на монитор всичко, което правим, и то в реално време. Предполагам, че Ан „случайно“ е забравила да спомене тази възможност.

Люк поставя ново острие на скалпела. Хартиените пликове от ръцете, краката и главата на Елиза Вандерстийл са свалени, а спортният й сутиен, сини шорти и чорапи са оставени върху покрития с бяла хартия плот. Острието пронизва плътта й и Люк прави разрез от ключица до ключица, а после надолу, по дължината на торса й.

— По всичко изглежда, че е получила увреждане на сърцето, вероятно разкъсване в задната част на перикарда плюс кръвоизлив в лявата част на миокарда — съобщава ми той онова, което е видял на томографа. — Възможно кръвонасядане в междукамерната преграда.

— Какво можеш да кажеш за раната на главата? — питам аз, пресягам се за ребрени ножици и заставам край масата точно срещу Люк.

Озовавам се рамо до рамо с Махант.

— Няма фрактура на черепа — казва Люк, докато започвам да режа ребрата, отстранявам гръдната кост и получавам достъп до органите в гръдната кухина. Зловонен лъх изпълва ноздрите ни като мирис от злокобно цвете на смъртта.

Лицето на Махант е застинало като маска, но това няма да го спаси. Наблюдавам как цветът му се променя в сиво-зелен. Люк изважда органите от гръдната кухина и ги поставя върху голям плот за дисекции, където те тупват с тежък, влажен звук.

— Да не би да има някакъв проблем с въздуха тук? — Махант е отстъпил няколко сантиметра назад от масата и е вперил поглед в мен, без да мига.

— Прекалено студено ли е? Или прекалено топло? — пита невинно Ан.

— Имам предвид вентилацията — казва Махант и преглъща с усилие.

— Понякога е по-зле. Онзи ден имахме удавник — поглежда ме тя, докато отварям стомаха с хирургически ножици. — Така става, когато вентилацията не работи добре.

— Заради горещата вълна е — присъединява се Люк.

— Това как се отразява на вентилацията?

— Отразява се на всичко.

— Можеш да си представиш колко трудно се справя вентилационната система в това горещо време. — Изсипвам съдържанието на стомаха в пластмасов съд и с изненада откривам несмлени фъстъци и стафиди.

— Очевидно е хапнала нещо малко преди да умре — показвам на Махант съдържанието на дланта си и той отстъпва още няколко сантиметра назад.

— Вероятно микс от ядки или нещо подобно? — обажда се Ан, докато аз вадя съединителната тъкан на червата и изхвърлям част от нея в кофата на пода, а Люк сваля единия бъбрек от кантарчето.

— Може да проследите маршрута й и да откриете къде се е отбила, за да хапне — казвам на Махант, докато Люк прави дисекция на бъбрека, а Харълд започва разрез в горната част на главата.

В този момент влиза Брайс, който не обръща никакво внимание на това, което правим, тъй като го намира за съвсем нормално и обичайно.

— Събирам поръчки за закуска — обявява той с жизнерадостен глас. Едва се сдържам да погледна Ан, която очевидно го е въвлякла в коварния си план. — Кой от вас иска пица?

— Мили боже! — Махант го зяпва с широко отворени очи, докато Харълд притиска лицето надолу като гумена маска, за да разкрие горната част на черепа, който лъсва бял и кръгъл като яйце.

— С месо или вегетарианска? — пита Брайс, а Харълд включва хирургическия трион в контакта над главата си. — Имаме и диетични — повишава глас административният ми помощник, за да надвика електрическия трион, чието острие вече разрязва костта. — Всичките са фантастични — подхвърля той любимата си шега. — Защото ще си оближете пръстите.

Харълд взима длето, за да отвори черепната кутия.

— Целият номер е в това да направите малък отвор тук — показва той на Махант, който почти не мигва и диша едва-едва. — После пъхате длетото и завъртате леко и бързо… — Харълд му показва какво трябва да се направи, но в един момент прихваща заместник-директора на местното представителство на ФБР, преди да се е строполил на пода.

— О, горкичкият! Трябва ти малко свеж въздух! — Харълд го придържа изправен и го съпровожда до вратата, както е правил много пъти в своята кариера. — Ето, тук. — Отваря вратата и го извежда навън. — Да ти намерим стол — казва той с глас, достоен за погребален агент. — Господа, ще бъде ли някой от вас така добър да намери стол? Той се нуждае от малко чист въздух — пита Харълд агентите в коридора.