Хаос

— Разбира се, някой би могъл да купи парчета от метеорити по интернет, но няма гаранция, че те ще съдържат пангит. Затова трябва да се замислим как е възможно човек да се сдобие с пангит и какви инженерни умения трябва да притежава, за да го превърне в оръжие — обяснявам на Том Пери. — Например имаме ли данни за кражба на метеорит от някоя колекция? След като от музеите се крадат безценни картини и скулптури, какво пречи да се откраднат и парчета редки скали?

— Очевидно не си разговаряла с Бентън — казва Пери и пред погледа ми изникват усмихнатите очи и дружелюбните маниери на генералния секретар на Интерпол.

Колкото и да е зает, той никога не показва, че бърза. Някои от най-приятните и най-продължителните обеди, на които съм ходила, са били именно с него в Лион. Освен това той познава френските вина прекалено добре за американец.

— Очевидно ти си разговарял с Бентън, щом ми задаваш този въпрос. Не съм говорила с него, откакто двамата с Луси заминаха за Мериленд — отговарям аз, докато утринното слънце озарява фасадите на колежите, лабораториите и общежитията на Харвард и Масачузетския технологичен институт.

43.

Сенките се плъзгат по тухлените и гранитните фасади. Силуетите на небостъргачите в центъра на Бостън се открояват още по-ярко на хоризонта и започват да блещукат, когато слънцето се издига високо в безоблачното небе.

— Знаеш ли кой е Уилям Портисън? — пита Том Пери, а аз съм готова да се обзаложа, че Бентън вече е разговарял с бившия работодател на Елиза Вандерстийл.

— Според Луси той е изпълнителен директор на някаква високотехнологична компания в Лондон, очевидно е доста богат — отговарям аз. — В шофьорската книжка на Елиза е посочен адресът на дома му в Мейфеър. Открихме я в непосредствена близост до тялото.

— Възпитаник е на Масачузетския технологичен институт. Същото се отнася и за непрокопсания му брат. И двамата са британски граждани. Единият е пожънал невероятен успех и състоянието му се оценява на милиарди, а другият е също толкова умен, но явно няколко невронни връзки в главата му липсват, дали са накъсо или нещо подобно. Бих определил Тео като луд гений.

— Тео? — поглеждам навън и наблюдавам как пастелните щрихи променят формата и колорита си, докато слънчевите лъчи проблясват като златисти рибки в бавните води на реката отвъд улицата.

— Теодор Портисън. Представя се като Тео, когато не се крие зад други имена.

Гребци, седнали в пъстри състезателни лодки, прорязват водите, а шумът на трафика в утринния час пик наподобява нещо средно между далечен влак, силен вятър и упорит дъжд.

— Защо му е да използва други имена?

— Страда от параноя, убеден е, че някой го преследва. Затова бяга и се крие. Така поне твърди брат му — казва Пери. Аз обаче съм убедена, че информацията идва от Бентън.

Сериозно се съмнявам генералният секретар на Интерпол да е разговарял лично с Уилям Портисън, докато съпругът ми е в състояние да извлече деликатна информация дори от камък.

— На каква възраст е братът? — питам аз.

— Тео Портисън е на четиридесет и седем, живее сам, никога не се е женил. Преподавал е квантова физика в Масачузетския технологичен институт, но е бил уволнен преди двайсетина години. Тази информация е проверена и потвърдена.

Това означава, че Бентън я е проверил.

— Тео се е върнал в Кеймбридж преди година. Предполагам, че докато разговаряме с теб, той ще бъде посетен от агенти на ФБР. Ако вече не са го сторили, разбира се — съобщава ми Пери, докато аз се питам къде е мястото на Марино във всичко това.

— Защо е бил уволнен Тео? — интересувам се аз, докато проверявам телефона си за нови съобщения. Не откривам нито едно от Бентън или Луси.

— Краткият отговор гласи: защото е луд — казва Пери, докато аз продължавам да наблюдавам изгрева. — Дългият гласи, че е създавал проблеми на студентките. Очевидно е започнал да проявява твърде голямо внимание към тях, да им досажда, да ги преследва дори. Конкретният повод за уволнението му е инсталирането на камери в стаята на едно момиче в общежитието. Ако ще шпионираш някого, по-добре да не е студент от Масачузетския технологичен институт, който не е по-глупав от теб. Така са го хванали.

— И с какво се занимава през последните двайсет години?

— Не мисля, че е работил. Богатият му брат се грижи за него, както — в известен смисъл — винаги е правил. Дълго време Тео е живял при майка им в Лондон, но тя починала преди няколко години. Както можеш да се досетиш, той страда от т.нар. разстройство на адаптацията, меко казано.

— Ще сгреша ли, ако предположа, че властите наблюдават Тео Портисън от известно време? Питам се дали изповядва радикални възгледи, или е склонен към терористични действия и това да е привлякло нечие внимание? — След продължителна пауза питам: — Том? Ало? Там ли си?

— Не.

— Какво не?

— Не, няма да сгрешиш. — И това ми е достатъчно, за да разбера, че семейство Портисън не създава проблеми отскоро.

Сега обаче е започнало да създава проблеми от различно естество. И по-специално Тео.