Керванът на робите

— Той е навсякъде като въздуха, който също не се забелязва.

— А може би чужденецът, дето ти е разказвал за него, те е излъгал!

— Не. Онзи бял чуждоземен беше касис106 и добър човек и никога не изричаше лъжи. Той ми разказваше за великия всемогъщ шейх, който създал небето и земята, а също и хората. Шейхът им заповядал да бъдат добри и благочестиви, но те не го послушали. Тогава той им изпратил от небето своя син, който им донесъл милост, а в замяна на това те го убили. Според неговото учение хората трябвало взаимно да се обичат и да вършат само добрини. Касисът ни донесе тъкмо това учение. Ние го обикнахме и повярвахме на думите му. Но тогава дойдоха ловците на роби и го убиха. Толо още помни всички негови думи и ще постъпва според тях. Любовта му повелява да отиде при родителите си и да спаси селото Омбула. И той ще го направи дори и да му струва живота. И синът на шейха, дето е на небето, също е умрял без да роптае. А който умре, като върши добрини и следва законите на великия шейх, той не е мъртъв, а отива горе на небето при сина на шейха, за да живее при него и да стане безсмъртен.

Негърът говореше пламенно с глас, от който личеше пълното му убеждение. Но другият поклати глава и каза:

— Лобо не разбира думите ти, но ти никога не си го лъгал и затова той ще ти повярва и ще направи същото каквото направиш и ти. Ако Лобо беше видял касиса и бе чул това учение, сигурно щеше да бъде убеден също като теб. И тъй, ще избягаме и ще спасим Омбула!

— Да, и ще убием Абд ал Мот, като наказание за злодеянията му, тъй че утре замисленият газуах няма да може да започне.

— Но нали според волята на великия шейх, за когото говориш, трябва да вършиш на хората само добро? А ти искаш да убиеш арабина!

— Това не е никаква злина — отговори негърът с такъв тон, който доказваше, че изглежда не беше особено вещ по библейските въпроси.

— Лобо ти вярва. Но дори и да успеем да го пречукаме, как ще се измъкнем после? Няма да можем да намерим лодка, тъй че ще бъдем принудени да вървим пеша, а така кучетата бързо ще ни догонят!

— Не бива да си толкова нерешителен — отвърна му другият, — защото великият шейх на небето ще ни закриля. Едва на сутринта ще открият убийството на Абд ал Мот и бягството ни. А тогава ще сме толкова далеч, че никой няма да може повече да ни настигне. Ще вземем оттук колкото е възможно повече кисрах, за да не гладуваме по пътя.

— Нима твоят велик шейх не е забранил и кражбата?

— Така е. Значи няма да го правим. Но навсякъде ще намерим корени, плодове и вода и ще можем да утолим глада и жаждата си.

Изглежда Лобо все още се колебаеше. Заби поглед замислено пред себе си, а после каза:

— Но как ще напуснем ногера, щом като Абд ал Мот ще ни изпрати пазач?

— Ще изчакаме, докато заспи.

— Няма да заспи. Сигурно ще получи заповед да не ни изпуска из очи.

— Е, тогава ще убием и него.

— Това не е добро дело, а е злодеяние!

— Пазачът също е зъл, защото сигурно ще е бял, някой арабин. Ако умре, ще си получи заслуженото. Навярно ще е от хората, които ни плениха.

— Но ти ми каза веднъж, че една от повелите на шейха на небето била да вършиш добро и на враговете си, а ти искаш да им причиниш само злини.

— Самите те са си виновни — каза Толо, като енергично поклати глава, сякаш с това искаше да сложи край на съмненията си. — А сега мълчи и работи, пазачът идва!

Лодката отново се приближи. В нея седеше друг бял, който се качи на борда. Изглеждаше много ядосан, че са го изпратили на ногера и така го бяха изключили от веселбата, предхождаща обикновено всеки газуах. Той подхвърли на робите няколко заплахи и седна близо до тях с бич в ръка. Те продължаваха да работят с напрегнато усърдие. Не биваше да рискуват да поведат разговор, но затова пък толкова по-съсредоточено мислеха за своя план. Толо бе твърдо решен да убие Абд ал Мот и пазача. Онова, което бе запомнил от поученията на мисионера, съвсем не влизаше в противоречие с езическите му възгледи. Той умееше добре да съчетава едното с другото. Лобо беше по-малко находчив от него. Като повечето бавно мислещи и трудно схващащи хора и той не можеше тъй лесно да възприеме нови убеждения, влизащи в противоречие с досегашните му разбирания. Но вземеше ли веднъж някакво решение, твърдо се придържаше към него, и го следваше с цялото си сърце и душа, доколкото това бе възможно за неговия ум. Той не бе в състояние много добре да схване как така можеш да убиеш двама души и при това пак да следваш волята на добрия „шейх на небето“.

Горският пояс от мимози, разпрострял се върху левия бряг на реката, бе много дълъг, но никак не беше широк. Той бе пресечен от няколко тесни пътя, идващи откъм водата. Ако човек тръгне по някоя от тези пътеки, само след пет минути ще остави гората зад гърба си, а пред него ще се ширне просторна открита равнина.