Керванът на робите

Корабите бяха имали попътен вятър, тъй че можаха да използват платната си, но освен това бяха теглени и от лодки с гребци. Сега към тях се присъединиха и лодките на ниям-ниямите, с чиято помощ бързината им се удвои. Ескадрата навлезе в притока и продължи нагоре срещу течението му, докато достигна друга още по-малка река, вливаща се отстрани, чиято ширина и дълбочина позволяваха на дахабийето да навлезе в устието й. В него изтеглиха на буксир и останалите кораби, след което хвърлиха котва, наредени един подир друг.

Всичко това стана съвсем навреме, тъкмо когато слънцето изчезна зад хоризонта и настъпи толкова краткотрайното здрачаване. И от двете страни на рекичката растяха храсталаци, а зад тях се простираше високостеблена гора от дървета сунут. На левия бряг точно пред хвърлилите котва кораби храстите бяха изсечени с груби остри ножове, за да се отвори място за бивак.

Клоните им бяха използвани за построяването на колиби, подредени в правоъгълник, отворен към реката. Макар че все още не се бе напълно смрачило, в средата му гореше голям огън. Между него и водата се беше насъбрала тълпа от воини, които с радостни приветствени викове размахваха оръжията. Те се бяха струпали около нещо като подиум, издигнат от пръст и клони, върху който седеше мъж, държейки в двете си ръце някакви предмети. Все още не можеше ясно да се различи какво представляваха те.

— Това е кралят на ниям-ниямите — обясни Пфотенхауер, обръщайки се към Шварц. — Той обича да посреща чужденците, седнал върху трон.

— А какво държи в ръце?

— Скиптър и топка с кръст.237

— Бре да се не види! Значи също като кралят върху немските карти за скат.238

— Да. Чул е от някого, че европейските владетели притежават такива предмети като символи на своята власт и своя сан и затова е наредил и на него да му изработят скиптър и топка с кръст. При всяка аудиенция ги държи в ръце. Да слезем на брега! Той ни очаква.

— А как трябва да го поздравя без да се унижа, но и без да го обидя?

— Като всеки порядъчен немец. Правете същото, каквото правя и аз, и хич няма да се тревожите. Той сносно говори арабски, тъй че разговорът ни няма да ви създаде затруднения.

Те минаха по дъската, спусната от борда към брега, и слязоха на сушата, последвани от обичайните си придружители. Двамата вървяха начело, а подир тях крачеха Хасаб Мурат с Бащата на половината, после идваха Бащата на единайсетте косъма заедно с хаджията и подир тях един до друг следваха Синът на верността и Синът на тайната. Налагаше се другите все още да останат на борда. Само ниям-ниямите спряха лодките си на брега и слязоха на сушата. Те образуваха колкото многобройна, толкова и живописна почетна гвардия, предвождана от Уахафи.

Когато шествието стигна до „трона“, ниям-ниямите застанаха в кръг, а другите изкачиха четирите стъпала, водещи до него. Щом се озоваха горе, без много церемонии Пфотенхауер пристъпи към краля, протегна му десницата си и каза:

— Massik bilchair ja malik. Kif chatrak — добър вечер, о, кралю. Как си?

Кралят сложи скиптъра настрана, хвана и разтърси подадената му ръка и добродушно отвърна:

— Ilhamd’illa bchair. W’int kif halak — слава Богу добре съм. А ти как си?

— B’anzahrak fi chair kamahn. Bischkur afdalak — под твоя поглед и аз се чувствам добре. Благодаря ти! — отговори му Пфотенхауер и посочвайки към Шварц, добави: — Водя ти един мой приятел и го препоръчвам на любовта ти. Той е брат на Асуад, заедно с когото тръгнахме на път от твоето село.

— Уахафи ми е разказвал за него. Той прилича на брат си и както съм чувал, го наричат Abu’l arba ijun — Баща на четирите очи. Той ми е сърдечно добре дошъл.

При тези думи, без да изпуска десницата на Пфотенхауер, кралят остави настрана топката с кръста и подаде на Шварц освободената си вече лява ръка. Сърдечното разтърсване започна отново, прие което, кимайки на словака и приятеля му, добродушният владетел каза:

— Несъмнено това е Бащата на единайсетте косъма, заедно с Бащата на смеха. Уахафи ми е споменавал и за тях и…

— Прости ми, о, кралю! Наистина ме наричат така, както ти каза, но го разрешавам само на най-близките си приятели. Всъщност името ми е Хаджи Али бен Хаджи Исхак ал Фарези ибн Хаджи Отайба Абу л’Ошар бен Хаджи Марван Омар ал Гандези Хафид Якуб Абд Аллах ал Санджаки!

— Добре, добре! — усмихна се кралят. — Това име е твърде дълго за езика ми и понеже се смятам също за твой близък приятел, ще те наричам както преди.

После му представиха Бащата на половината и Хасаб Мурат и той ги приветства не по-малко дружелюбно. След като размениха първите любезности, той сметна, че вече му е позволено да поздрави своя син Бен Уафа. Прегърна го, сърдечно го целуна, а после притисна до гърдите си и Сина на тайната. Направи го така, както би го сторил всеки немски баща с детето си и с приятеля му. Неговата любов към сина, както и искрената му благосклонност към непознатите си личаха толкова ясно от изражението му, че с това правеше изключително подкупващо впечатление.