Керванът на робите

Лицето му бе кръгло и пълно, а цветът му тъмнокафяв. Имаше широкоплещеста, не особено висока фигура. Беше облечен с обикновена дреха, доста наподобяваща домашен халат, върху който беше препасана сабя. В момента не носеше друго оръжие. Единственото му украшение представляваше неговата коса, оплетена на множество тънки плитчици, които, изправени нагоре, образуваха нещо като обърната фуния, върху чийто връх бе закрепена препарирана чинка.

Седалката на „трона“ заемаше трите страни на подиума, тъй че на нея имаше място за няколко души. Шварц и Пфотенхауер се настаниха отляво и отдясно на краля, а останалите насядаха от двете им страни. След това двамата немци трябваше да разкажат всичко на владетеля. Той ги изслуша внимателно и мълчаливо, а след като научи и най-малките подробности, каза на Шварц:

— Надявам се, че брат ти е все още жив, а също и Ловецът на слонове. Ако са ги убили, Абу ал Мот и Абд ал Мот ще го изкупят с хилядократни мъки и болки. Обещавам ти. Утре по това време ще знаем как стоят нещата, защото ще стигнем до клисурата ас Суар още преди зазоряване.

— Значи си на мнение, че трябва да тръгнем в поход още сега и да вървим цяла нощ?

— Няма да вървим, а ще плаваме. Тази река минава толкова близо край клисурата, че после ще е необходимо само за половин час да прекосим гората, за да се озовем при целта си.

— Ами какво е положението със серибата Уламбо? Абу ал Мот е изпратил двама души до нея, за да иска помощ.

— Пратениците се върнаха. Изобщо не са се бавили там.

— И какъв е резултатът?

— Не знам. Не пожелаха да ми го кажат.

— Значи си разговарял с тях?

— Да. Заловихме ги. Не исках да ги принуждавам да проговорят, а предпочетох да изчакам пристигането ви. Наредих да ги вържат ей там отзад за дърветата и им оставих двама пазачи. Ако желаете, ще заповядам да ги доведат.

— Направи го и то веднага!

Междувременно бяха запалени още няколко огъня, край които се бяха разположили ниям-ниямите. Тези хора бяха въоръжени с ятагани, лъкове и стрели, с копия и тарамбиши239. По заповед на краля един от тях се отдалечи, за да доведе двамата хомри и пазачите им.

Щом се появиха пленниците, Шварц веднага ги позна. Той ясно видя как се изплашиха, когато го забелязаха. Бащата на единайсетте косъма бе обзет от гняв и ги заплаши с юмрук, но сметна че е под достойнството му да ги заговори, а подвикна на Шварц и Пфотенхауер:

— Туй съм хомри проклетите и убийствените. Не позволим ний пак избягали и офейкали. Трябва понесли наказание справедливото и назидателното!

— Не се безпокой, сигурно този път няма да ни се изплъзнат — отговори му Шварц. А после, обръщайки се към хомрите, продължи:

— Виждам, че ме познахте. Участта ви зависи от вашето поведение. Направите ли искрено признание, ще избегнете мъчителната смърт. Какво постигнахте в серибата Уламбо?

Те му хвърлиха мрачни погледи, шепнешком размениха няколко думи помежду си и после единият от тях отговори:

— Не сме били в Уламбо.

— Не лъжи! Много добре знам, че Абу ал Мот ви е изпратил да отидете там.

— Това не е вярно!

— Не те съветвам да ме изкарваш лъжец! Иначе и теб може да те сполети участта на Дауари.

— Дауари ли? — възкликна човекът.

— Да. Въобразили сте си, че ще му повярваме и ще влезем в клопката. Сигурно слънцето ви е изсушило мозъците, та можете да ни смятате за толкова глупави. Наредих да го накажат с бастонада и той ни призна всичко!

— Този пес!

— Ха! Сега го ругаеш, но усетите ли ударите по вашите стъпала, и вие ще станете също тъй откровени.

— Само посмей! Ние сме истински правоверни и сме привърженици на Пророка, а ти не си нищо повече от един християнин!

— Аз не определям поведението си към вас според вярата ви, а според вашите дела. И ако имате намерение да хулите вярата ми, която е по-добра от вашата, е, хулете я, щом искате да получите двойно повече удари.

— Покажи ни Дауари, за да ти повярваме!

— Не виждам никаква необходимост да ви изпълнявам желанието, щом мога чрез бастонадата да ви принудя да ми отговорите, но въпреки всичко ще ви го покажа, защото съм християнин и не обичам насилието.

Той изпрати словака и хаджията да доведат Дауари. Вследствие на получените удари той не бе в състояние да върви и се наложи да бъде носен. Няколко нухри го домъкнаха и го сложиха да седне до хомрите. Те го посрещнаха с презрителни и гневни погледи, а после му обърнаха гръб.

— Аха, значи проявявате високомерие към него, а? — обади се Шварц. — Е, на бърза ръка ще се смирите. Ще признаете ли какво сте се споразумели с хората от серибата?

— Нищо няма да признаем.

— Да видим дали ще удържите на думата си.

С тях се случи същото, което преживя и Дауари предишния ден. Вързаха краката им за копия с голите стъпала нагоре. Още първите удари донесоха желания резултат. Те признаха, че в серибата са им дали отрицателен отговор. Разбира се, това можеше да е и коварна измислица, но Шварц повярва на думите им. Ако бяха получили подкрепления, двамата сигурно нямаше да поемат сами обратно към Абу ал Мот. Отведоха ги настрани заедно с Дауари.